Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 22

— Трябва да я спасим, Роз.

— И ще го направим. Не се безпокой. Ще направим всичко по силите си.

После, заради евентуалните скрити микрофони, добави:

— Ти и аз не сме единствените хора с подчертан интерес да я спасят.

— Но…

Роз се усмихна:

— И ако си мислиш, че това се случи, защото си се скарал с Кадилак, то аз трябва да поема част от вината. Все пак, спора беше заради мен.

— Така си е.

Стив се усмихна за първи път, откакто се бяха събрали отново. — Още от самото си раждане носиш само неприятности!

Парира закачливия й удар и сведе очи към ръката на Клиъруотър точно навреме, за да види как потръпват връхчетата на пръстите й, а после бавно се свиват около ръката му.

— Роз! Видя ли това?

— Да. Виж монитора.

Слабата зелена линия на пулса й се бе променила. Не драматично, но всеки четвърти удар бе малко по-силен от останалите.

Стив извика развълнувано:

— Мислиш ли, че знае, че съм тук?

Роз погали тила му:

— Да, сигурна съм, че знае. Но не защото й държиш ръката. Знае, защото аз съм в нея, както съм в теб…

* * *

В запечатаното отделение над интензивното, Дон Уолис посочи на Стив и Роз да заемат срещуположните места в средата на масата, притиснати между шестчленния отряд на АМЕКСИКО. Ръководителят Уолис седна начело на масата вдясно от Стив. Джейк Невил, дясната му ръка, седна в другия край.

Именно Невил бе долетял с Роз на пътническото място в скайхока му. Докато тя и медиците от Ред Ривър се занимаваха със Клиъруотър, той и Стив обсъдиха новините. Доволен, че разговаря с правилния човек, Невил каза на Стив, че му е зададено временно кодовото име ЯНКИ-ЗУЛУ, докато се намира на борда на ешелона. Кодовото му име от АМЕКСИКО никога нямаше да бъде разкрито на човек извън организацията.

Отрядът мексиканци бе дегизиран като спецотряд от Белия Дом, оборудвани с фалшиви лични карти, табелки с имена и отличителния синьо-бял знак на рамената на камуфлажното им облекло. Това било, обясни Невил, стандартна процедура, когато се работи с редовите армейски части.

Като младши военен лекар, Роз носеше болнична униформа с табелка за името, а над нея — миниатюрните лейтенантски нашивки, забодени върху лепенка на гърдите над десния й джоб.

След продължителен горещ душ и медицински преглед за установяване евентуалното наличие на някаква неописуема наземна зараза, Стив получи облекло на пионер без означения или табелка за името.

Тъй като все още носеше дългата си сплъстена коса, малките плитчици и разноцветните окраски по кожата, ефектът беше покъртителен. Озадачената реакция на отряда, когато за първи път го видяха в униформа, напомни на Стив за болезнената му среща с Хармър на междинна станция Пуебло. Този път обаче, никой не се опита да му смачка черния дроб с приклада на пушка. Колко ли знае Роз за всичко това, зачуди се той.

През няколкото кратки момента, които бяха прекарали заедно, откакто се качи на Ред Ривър, той бе толкова загрижен за Клиъруотър, че дори не бе попитал Роз как се е озовала на ешелона. Просто беше благодарен, че се оказа под ръка, когато му трябваше. Вероятно по-добре беше да не споменава нищо на този етап. Безмълвното й напомняне, че стаята на Клиъруотър може би се подслушва, го бе върнала в реалността на Федерацията. Страхът, че каквото кажеш, може да се записва и използва като свидетелство срещу теб.