Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 205

Карлстром — ненаситен читател, познаваше добре древната сентенция, която като глава на секретната организация, защитаваща Президент-генерала, се отнасяше пряко към точно такива ситуации: Quis custodiet ipsos Custodes? — Кой пази пазачите?

Не… Стив Брикман може и да хитруваше, но не представляваше заплаха. Младежът бе смел, изобретателен и надарен, но и той си имаше слабост, която Карлстром можеше да използва, за да го държи на къс повод докато, както повечето от неговите пешки, спре да се нуждае от него.

* * *

Пет дни по-късно Карлстром отново се оказа в Овалния кабинет заедно с въпросния млад мъж. Този път нямаше следи от мютския външен вид, чието дивашки изрисувано присъствие толкова бе подразнило командира на Ред Ривър. Облечен в безукорната униформа на пилот, с блеснал поглед и почистена кожа, с късо постригана по войнишки руса коса, Брикман сякаш се бе стегнал за парад. Да се превърне този полу-човек в истински трекер от глава до пети си беше истински подвиг…

Карлстром се откъсна от мислите си и се вслуша в думите на П.Г.

— … и въпреки че може да се приеме, че операцията не се осъществи по план, провалът не е в теб, Стивън. Като цяло, като се има предвид, че това беше първото ти назначение, смятаме, че се представи отлично. Постиженията ти в Ни-Исан заслужават специална похвала и за мен е огромно удоволствие да ти съобщя, че от днес те повишаваме в ранг капитан.

Брикман, който седеше в поза «мирно» с грижливо положена върху коленете парадна фуражка, скочи от стола си.

— Сър! Аз… благодаря ви, сър!

— Няма защо, заслужи си го. Нали така, Бен?

— Да, сър… — Карлстром се изправи, когато Джеферъсн заобиколи бюрото си, стисна десницата на Брикман и положи ръка върху рамото му — бащински жест, който винаги вършеше работа.

— Стивън, не искам да има тайни между нас. Ето защо ще ти кажа, че имаше време, когато дълбоко се съмнявахме в теб. Никога не сме допускали, че ще предадеш умишлено Федерацията, но се тревожехме, че ума ти може да се оскверни от преживяното навън. Тези преживелици можеше да повлияят на преценката ти и да променят представите ти за света, който се опитваме да построим. — Джеферсън вкара по-жизнерадостна нотка. — Но всичко това остава в миналото, нали така, Бен? Този младеж вече е с безупречно чисто досие!

— Абсолютно…

Джеферсън стисна още по-крепко рамото на Стив и го придружи до вратата.

— Ще насочим живота ти в нова посока, Стивън. Ще разбереш, че лоялността, както и смелостта и сръчността, които прояви, ще бъдат възнаградени богато. Аз вярвам, че ти ще се покажеш достоен за нашето доверие. Продължавай все така, Стивън. Никога не се отклонявай от предаността си към Първото семейство!