Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 206

— Няма, сър!

Когато излязоха от кабинета, Карлстром се обърна към Стив и стисна ръката му.

— Поздравления. Как се чувстваш?

— За повишението и така нататък? Невероятно, сър. Но още ми е криво заради Роз. Ако бях останал с нея…

Карлстром го прекъсна.

— Следваше заповеди. Моите хора се издъниха. Най-тъпото е, че не знаем защо. И все пак, има и добри новини. Тъй като изглеждаш здрав и в добра форма, това показва, че е все още жива, нали така?

Стивм не се поколеба.

— И двамата са живи, сър.

— Кадилак да не я държи пленница?

— Така смята. — Стив отново не трепна.

— Браво, момче — Карлстром го потупа по рамото — Дръж ме в течение.

— Да, сър. А относно Клиъруотър, сър?

— Продължавай с посещенията. Ще имаш неограничен денонощен достъп, освен ако не ти възложат други задължения. Ти си основна част от оздравителната програма.

— Благодаря ви, сър.

— Ами… Клиъруотър дали ти съобщи добрите новини?

— Сър?

— А, ясно, не е. Чудя се защо ли? Е, няма защо да те държим в напрежение. Хирурзите на борда на Ред Ривър успяха да спасят бебето.

— Бебето ли…? — Новината хвана Стив напълно неподготвен. — Н-не разбирам…

— О, не е ли твое?

Стив напълно се обърка. Неясен ромол от далечни гласове напълниха мозъка му и постепенно заглъхнаха на фона на оглушителен звук. Той усещаше как кръвта бучи в артериите до ушите му.

— Не, сър! Имам предвид… че как да е мое? Единствено Президент-генералът е родоначалник на човечеството и баща на всеки член на Федерацията…

Карлстром се засмя. Не се случваше често да разруши равновесието на хитроумното копеленце.

— Едва си започнал да осъзнаваш на какво си способен. Точно затова си в списъка на хората със Специално отношение. Да не мислиш, че всичко, което ти се случи досега, е само плод на случайността и обезоръжаващата ти усмивка?

— А-а, не, аз… аз не знаех, сър!

— Е, стигнал си дотук, недей тепърва да откачаш. Предстоят ти още интересни неща.

— Ще продължавам ли да работя за вашия отдел, сър?

— Да, ще продължаваш — засмя се Карлстром с глас — Аз и ти все още имаме недовършени дела… — Той рязко се сепна и очите му се спряха на някой зад рамото на Стив.

Стив се обърна и видя една тъмнокоса жена да върви към тях. Беше облечена в сребристо и синьо — униформата на членовете на Първото семейство. Беше младата президентка на Борда на оценителите, която го беше съдила за дезертьорство. Жената, която му отне нашивките и го осъди на три години в А-нивата. По време на процеса той бе предположил, че е член на Първото семейство и се оказа прав. Процесът, присъдата, прибързаното отменяне на присъдата, възможността да си възвърне любимите нашивки…. всичко е било постановка. Нищо не беше такова, каквото изглеждаше.

Стив светкавично застана в поза «мирно» и козирува, когато сивооката жена с овално рице и широка сурова уста го доближи.

Ръкавите й носеха командирски нашивки, украсени с обърнат шеврон — ексклузивният знак на Първото семейство, което автоматично й даваше старшинство над командирите от обикновените федерални отряди. Тя отрази козируването с беглото кимване на човек, който си знае, че няма как да не го уважат, и се обърна към Карлстром.