Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 204

П.Г. се взря в огъня за момент и после каза:

— Едва ли изобщо ще го получиш. Уолис се застреля.

Карлстром прикри облекчението си зад смаяно изражение.

— Какво?! Как.. кога?

— Преди няколко минути…

— Не разбирам. — Карстром прибави и няколко ядни нотки. — Защо не ми е докладвано?!

— Успокой се, Бен. Не е ли очевидно? С Уолис извън картинката и отсъстващия ти екип, Фарго не е разполагал с директна връзка с теб. Никой друг на Ред Ривър не разполага с кодовете да оперира с това оборудване.

— Не, разбира се…

— Трябвало е да мине през СИНК-ТРЕЙН. Казах им, че аз ще ти съобщя. Но никога няма да разберем какво го е подтикнало да вземе това решение. И все пак, случват се такива неща. Разполагаме с Клиъруотър, Брикман се върна в екипа, да се надяваме, че Роз е добре и ще сгащи Кадилак, Мистър Сноу може би е пуснал последната светкавица в живота си и смазахме М'Колите.

— Прав си. Има и добри новини.

— Само дето загубихме цял ешелон. — Лицето на П.Г. помръкна. — Е, ще го преживеем. А благодарение на хитрата ти измама, поне не е Ред Ривър. Това вече щеше да е цяла катастрофа.

— Но все пак загубихме един цял пионерски батальон.

— Батальонът на Хартман. Имаше и добри момчета, но така стават нещата. Свърши им късмета в първия миг, когато се сблъскаха с Плейнфолк. Да се надяваме, че гибелта им ще накара останалите командири на ешелони да осъзнаят, че нищо не се печели от подкрепянето на изгубени каузи. Ако пионерите му си вършеха работата, мютите никога нямаше да превземат влака. — Джеферсън сви устни — Но как е станало — явно и това никога няма да се разбере.

— Така изглежда…

— Както и да е. Няма да падаме духом. — П.Г. се надигна от стола — Може и да сме се изпортили, но още сме в играта.

_И аз още съм в отбора_, помисли си Карстром, вече на крака. Колко още, запита се той, ще мога да прикривам цялата истина за участието си в това фиаско?

Веригата от административни заповеди, довела до ситуацията с експлозивите, използвани от М'Колите срещу Дамата, бе «прочистена». Тъй като от влака беше останала само една разпарчатосана обгорена черупка, никай нямаше да си направи труда да търси издайнически улики, които при други обстоятелства биха показали използването на федерални ПП-та, а не черния прах, който използваха Майсторите на желязото.

За нещастие, други хора на АМЕКСИКО бяха ангажирани в покриването на следите. Можеше ли да разчита на тях? Със заповедта Роз да се прехвърли от Ред Ривър на Дамата, Карлстром се почувства по-спокоен.

Съобщението, прехвърлено директно от собствения му компютърен терминал до ком-системата на Уолис, съдържаше кодов вирус, който накара съобщението да се самоунищожи, след като бъде прехвърлено в паметта на системата. Когато Уолис въведе инструкцията «Съхрани на диск», заповедта за Роз изчезна от екрана и въпреки визуалното потвърждение, че е прехвърлена успешно на харддиска, се изпари без следа.

Въпреки че беше рисковано, възможността да размени Роз за Стив беше твърде апетитна, за да я пропусне. Карлстром не искаше Роз и нейните т.нар. псионични дарби да се връщат във Федерацията. И най-вече да доближават АМЕКСИКО. Ако тя се гласеше да предаде Федерацията, беше по-добре да се разправят с нея от дистанция. От друга страна, ако беше толкова лоялна, колкото твърдеше, винаги съществуваше възможност някой друг да използва умствените й способности, за да шпионира него. Като например братовчед му Джордж Уошингтън 31ви.