Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 203

— А Мистър Сноу?

— Няма и следа от него. Но всъщност няма следа и от стотиците, загинали на борда. Което е доста странно…

— Защо?

— Когато е избухнала последната експлозия, е била придружена от силен земетръс. Земята се разцепила на четири, с огромни проломи, водещи право към Тру Грит и останалите композиции… Спокойно, де… — П.Г. вдигна ръка да успокои стреснатия Карлстром. — Всичко е наред, не са ги стигнали. Но е било достатъчно силно да нахвърля хората по земята… а има и структурни повреди.

— Нищо сериозно, надявам се…

— Ще получил пълния доклад за щетите, след като ги проверят във Форт Уърт. Тази новина няма да бъде разгласена, разбира се. Но всъщност исках да ти съобщия следното — когато Дамата избухнала и земята се разцепила, от средата се стрелнал лъч бяла светлина, обградена с цветовете на дъгата. Ешелоните са я заснели на камерите. По тяхна преценка е била двеста фута висока. Сякаш се е изстреляла нагоре и после се е изпарила — Джеферсън щракна с пръсти — Не е ли крайно любопитно?

— Наистина. Да се надяваме, че е негово дело. Ами Кадилак и Роз Брикман?

— И от тях няма следа. Но тъй като нашият млад герой не проявява признаци на безпокойство, можем да приемем, че поне тя е добре. Видели са как един скайхок напуска Дамата, точно преди нашата контраатака. Знаем, че Кадилак може да лети…

— Мм,дааа…

П.Г. вдигна вежди очаквателно, но Карлстром не поде темата.

— Ако приемем, че преди не са се виждали, явно са достигнали до … как да кажа.. някакво споразумение. От разказа ти за способностите на младата дама излиза, че едва ли би позволила да я принудят да направи каквото и да било.

— Така е. Но може би «споразумение» е твърде силна дума. Като се има предвид в каква ситуация буквално я «катапултирахме», може би е решила да кара по най-малкото съпротивление.

П.Г. осмисли чутото.

— Смяташ, че все още работи за нас…

— Смятам, че трябва да го приемем за даденост, докато не получим доказателство за противното. Брикман направи всичко възможно да ни предупреди за лошия обрат, а и Хартман, и Малоун го похвалиха за усилията му да спаси ешелона. Мисля, че заслужават да им се доверим засега.

— Ммда, склонен съм да се съглася с теб. Искам само да уточним едно нещо. В светлината на всичко това, как стана така, че я прехвърлиха на Дамата?

Карлстром разпери ръце.

— Не мога да ти кажа, въпреки че се надявам скоро да имам отговор на този въпрос. Както знаеш, аз се консултирах с теб за това като спешна ситуация за решаване. Уолис ме натискаше да взема решение. Заповедите ми бяха категорични. Брикман и Малоун да долетят до Ред Ривър и да ни докладват подробно, преди да предприемем по-нататъшни действия. Исках да установим дали останките от батальона на Хартман са разположени добре и способни на организирана съпротива.

— Мъдър ход. Но не си разрешавал обратното пътуване…

— Не. Можеш да си представиш как се почувствах, когато получих сигнал от Уолис, потвърждаващ кацането на Роз на Дамата. — Карлстром махна разочаровано с ръка. — Не мога да разбера какво го е прихванало. И все още не съм получил задоволително обяснение.