Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 202

Патрик Тили

Една мисъл не му даваше мира, откакто настъпи затишието на борда на Дамата и която накара Уолис да провери отново записа. Оказа е невъзможно да възстанови записа от сигнала на Карлстром, с който му нареждаше да прехвърли Роз Брикман на Дамата. С нарастващо отчаяние Уолис прекара няколко часа в напразни опити да извади съдбоносната заповед от паметта на системата, но тя сякаш се бе изпарила. Имаше само две обяснения за внезапното й изчезване — и двете хвърляха тъмна сянка върху шансовете му за кариерно развитие. Или бе станал жертва на поредната изумителна илюзия, създадена от Роз Брикман, или беше измамен от началниците си. Може би съобщението, което видяха с Невил, да е съществувало само във въображението им и то само за отрязъка от време, необходим за осъществяннето на заповедта. Алтернативата беше твърде депресираща, за да се спира на нея.

Рей Рамзи, командирът за летателните операции на Ред Ривър, почука и промуши глава през открехнатата врата.

— Събщение за вас от командира на ешелона. Изглежда, че сме загубили батальона на Хартман. Дамата е в пламъци от край до край.

— Исусе! — Уолис се плесна по главата.

— Още не знаем подробности. Подкреплението все още оглежда терена. Командир Фарго пита дали искате да се присъедините към него в кабинета му да следите текущите новини.

— Благодаря ти. Идвам. Имам само да свърша нещо преди това.

Когато Рамзи си отиде, Уолис преосмисли наново всички ходове, после затвори вратата на кабината, седна пред празния екран, включи пистолета на пълна автоматична, постави цевта срещу гърдите си и се застреля.

Глава 14

— Свърши се. Току що получих съобщение от СИНК-ТРЕЙН.

Президент-генералът покани Карлстром да седне до горящата камина. Дърветата всъщност бяха от ковано желязо, искрящата жарава представляваше люспи от слюда, а пламъците се подхранваха от газопровод, но ефекът беше достатъчно реалистичен.

Карлстром се зачуди защо не бе получил новината от собствената си информационна мрежа. Наистина мразеше изненадите.

— А Дамата?

Джеферсън протегна ръце към пламъците.

— Пълна загуба, за съжаление. Много от членовете на екипажа се оказаха с глави, набучени на кол. Мютите — вече се потвърди, че става въпрос за М'Колите — заобградили ешелона и нападнали пионерите. А като сложим и допълнителните оръдия от ешелона, нещата приключили за минути. Мютите превзели влака, а той взел, че избухнал. Никой не е сигурен как е станало. Предполага се, че е комбинация от напалм, гориво и експлозиви, заграбени от бордовите запаси. Явно са ги заложили от единия до другия край на ешелона… И така, получила се толкова мощна експлозия, че направо е изкормила влака и накрая го хвърлила във въздуха.