Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 201

Единствените движещи се фигури носеха бойни камуфлажни униформи. Отряд пионери се беше спуснал без предупреждение да довърши унищожението на племето. Като фокусира вътрешното си око по-близо, той видя, че някои от тях вдигат лица към небето и махат триумфиращо с ръце.

Стив сподели с Роз усещането на пълно опустошение. Той наведе глава и притисна очи с палец и показалец, опитвайки се да премахне ужасяващите картини, но напразно — те бяха запечатани в душата му завинаги. Всичко това беше по негова вина. Затова го нарекоха Носителят на Смърт. О, скъпа Небесна майко, кога щеше да престане?

Клиъруотър съзря болката в очите му.

— Аз също го виждам, Облачни воине. Споделям скръбта ти. Но за тези неща не можем да говорим.

Стив разбра посланието й.

— Не. Така че.. отсега нататък, сме само аз и ти срещу мощта на Федерацията.

— Не само аз и ти… но това може да почака.

Тя кимна и стисна ръката му.

— И така, пътешествието ни започва.

— Да. Но къде ли ще свърши?

* * *

Въпреки пълното съдействие на Брикман, разпитът не успя да даде на Уолис задоволителен отговор на най-големия въпрос. Какъвто и да беше изходът от настоящата битка, мютската атака над Дамата очевидно беше внимателно планирана. Но как знаеха толкова отрано къде щеше да се озове ешелона?

Брикман, който на пръв поглед отговаряше изчерпателно, не успя да добави нищо съществено към онова, което Уолис вече знаеше от радио сигналите, които бяха изпращали с Малоун, докато бягаха. Твърдеше, че е направил всичко по силите си да ги предупреди за надвисналото нападение и въпреки че на няколко пъти повтори съжалението си, че не се е справил по-добре, не можеше да даде обяснение как точно мютите са организирали засадата в очакване на Дамата.

Младежът беше претърпял двойна травма — нападението над ешелона, чийто екипаж се състоеше от бившите му другари и офицери, и загубата на Малоун и останалите мексиканци. Смазан от вина, която винаги съпътства оцелелите, той се чувстваше лично отговорен и за двете. В старанието си да се освободи от вината, той си призна, че не е докладвал, че М'Колите вярват, че Кадилак може да предсказва бъдещето.

Уолис премахна от доклада тази завоалирана и неясна препратка за някакви си прорицатели и виждащи камъни. Въпреки че имаше достъп до наличната информация в КЪЛЪМБЪС относно мютските повелители, Уолис споделяше скептицизма на шефа си. Темата за «надарените» мюти и псиониката си беше истински подвижен пясък, в който един разумен мъж влизаше на собствена отговорност.

След време душевните рани на Брикман щяха да зарастнат. Щеше да осъзнае, че отговорността за такива катастрофи много рядко, да не кажем никога, не пада върху плещите на един-единствен човек. Системата може и да се нуждаеше от изкупителна жертва, но разследването доказа, че става дума за серия действия и взети решения — често привидно несвързани едно с друго — направени от голям брой хора, които са допринесли за обстоятелствата, довели до случилото се.

Уолис си рече, че два пъти е извадил късмет. Първо, защото му бяха наредили да държи фронта, вместо да долети до атакувания ешелон заедно с останалия екипаж и второ, защото заповедта за прехвърлянето на Роз Брикман беше дошла директно от личния терминал на Карлстром. Невил беше разкодирал съобщението в присъствието на Невил, беше го изкарал на екрана и след това го беше завел в паметта на комуникационната система, поддържаща пълен доклад за операцията. Когато работиш по толкова деликатна задача, винаги е препоръчително да си покриваш задника.