Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 200

В по-директен от обичайния си маниер Уолис каза:

— Носи се слух, че имаш специални отношения с тази мютка. Не знам доколко можеш да й повлияеш, но гледай да й стане ясно, че ако не се държи прилично, ти ще го отнесеш.

— Не мисля, че ще ни създава грижи, сър.

Лицето на Уолис се разкриви в тревожна гримаса.

— Не разбирам защо Джейк не е рапортувал още. Дано да са добре.

Стив сви рамене.

— Долетяха в напрегнат момент. Момчетата на Хартман се справяха добре, когато тръгнах, но едва удържаха фронта. Затова предложих да изпратят Роз. Сега ми се ще да не бях. Ако знаех, че няма да ми разрешите да остана и да се грижа за нея, щях да си затварям устата.

— Тук големият шеф диктува правилата на играта. Аз също следвам заповеди. — Уолис го изгледа и добави — Ти дали ….ъъъ… се свърза с Роз?

— Не, сър.

— Това не ти ли се вижда странно предвид обстоятелствата? Доколкото разбирам, връзката ви се осъществява в стресови ситуации?

— При нея е така. Но не винаги се получава в обратния случай. Не намирам за странно, че не сме се чули — но е леко обезпокоително.

Уолис явно остана доволен от обяснението.

— Но ако се свърже…

Лъжата последва безпроблемно.

— Веднага ще ви уведомя.

Уолис тупна по масата.

— Добре, чуй ме сега, назначавам те в кървавия вагон. Ще отговаряш пред главния хирург — Мишел Френч. Ще те настанят с нейния персонал, докато стигнем Монро-Уичита. Нощният дежурен ще ти наглежда пациентката, но иначе я оставям изцяло на твоите грижи.

— Благодаря, сър.

— Не сваляй очи от нея. — Въпреки безпокойството си, Уолис успя да се захили. — От собствен опит знам, че това едва ли ще ти представлява голяма трудност.

— Не, сър.

— Добре, действай…

Клиъруотър отвори очи и откри Стив, седнал до леглото й, изкъпан и облечен в чиста униформа.

— Най-накрая… Как се чувстваш?

— Сега, като те видях съм по-добре.

— Докторът ми каза, че скоро ще свалят гипса от ръката ти и че след месец-два ще си отново на крака. — Той докосна леко ръката й. — Като се сетя как изглеждаше, когато… — той махна с ръка да прогони мислъта — Но всичко това е зад гърба ни.

— За теб, може би. Кажи ми, Облачни воине, защо господарите ти спасиха живота ми, докато точно в този момент убиват народа ми?

— Защото си важна. Надяват се да открият тайната на дарбата ти.

— Аз съм просто канал, през който протича силата. Тя принадлежи на Талисмана.

— Е, да, но това си е техен проблем. — Той стисна по-силно ръката й и й хвърли предупредителен поглед — Имаме да се тревожим за други неща.

— Къде е сестра ти?

— Замина.

Стив погледна с ума си към селището на М'Кол, кръжейки като птица над него. Във въздуха се извиваха пламъци и пушек от горящите колиби. Много от тях вече представляваха само купчинки сива пепел. Нахвърляни около тях лежаха телата на майките-кърмачки и малките деца, които племето беше оставило в селото, охранявани от група вълчици.