Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 199
Патрик Тили
* * *
На борда на Ред Ривър, по настоящем намиращ се на сто мили югоизточно отвъд щатската граница между Небраска и Канзас, Уолис започваше все повече да се тревожи. Екипажът на Фарго разчиташе на радио съобщенията на Хартман за информация как се справя батальона му с нападението, а сега командирът беше замлъкнал. Изчезването му съвпадна с пристигането на Роз Брикман и екипа от Белия Дом. Невил кацна след потвърждението от Хана и Парсънс, а оттам всичко беше отишло по дяволите. Стана необясним инцидент с Питри — един от пилотите на Ред Ривър, временно назначен на Дамата да обучи пилотите им как да оперират с Марк Ту. Този инцидент отне живота на двама от колегите на Уолис и почти погуби други двама. Ошашавеният Питри, изправен пред свидетелските показания на другарите си, не можа да даде обяснение за поведението си. В паметта му имаше голямо бяло петно от момента, когато се бе насочил към ешелона. Следващото, което си спомняше, бе как изтегля един от другарите си обратно към Ред Ривър и получава заповед за приземяване. Очакваше го по-нататъшно разследване на инцидента. Бяха го освободили официално от длъжност и го държаха затворен в килия.
Джеймс Фарго, командирът на Ред Ривър , не можеше да проумее станалото. Уолис, от друга страна, получи достъп до записите от показанията на Джоди Казан. Приликата между поведението на Питри и иницидента, съпътстващ нейното спасяване от Дамата, беше твърде голяма, за да е случайна. Имаха си работа със земна магия. Работа на някой повелител, вероятно Мистър Сноу. Дали беше преборил и Роз? Нямаше как да научат отговора, преди някой от Дамата да възобнови радио трансмисията. Или, което беше по-вероятно, докато четирите пионерски батальона на борда на Тру Грит, Кинг ъв дъ Пекос, Сандс ъв Иво-Джима и Оувърланд Рейдър не поемеха контрола върху атакувания ешелон.
Докато това станеше, Ред Ривър щеше да се е отдалечил още повече от мястото на битката. СИНК-ТРЕЙН им бяха наредили да се придвижат на юг и да свалят Брикман и ранената мютка при Монро-Уичита, откъдето щяха да се придвижат към Гранд Сентрал. Заповедта доста ядоса Фарго и екипажа му. За първи път им нареждаха да се оттеглят от битка. Нещата се влошаваха още повече от факта, че от осем седмици изгаряха от нетърпение и се подготвяха да пометат наглата шайка мюти, само за да разберат двайсет и четири часа преди плануваното нападение, че Луизианската Дама — нищо и никакъв ешелон — щеше да послужи за примамка!
След като рапортува на командния екипаж на Ред Ривър относно общото положение на борда на Дамата до момента на заминаването си, Стив бе предаден на Уолис за разпит относно по-деликатните аспекти на операцията. Стив се придържаше към сценария, който бяха измислили с Кадилак.
След два часа търпеливи въпроси, касаещи всичко от битката при търговския пост до смъртта на Малоун на път към летателната палуба, Уолис събра достатъчно материал за предварителния си доклад, но предупреди Стив, че ще се наложи да повтори всичко отначало в по-големи подробности, когато стигнат в Гранд Сентрал. Дотогава се налагаше да стои близо до Клиъруотър и да «даде всичко от себе си» да не й позволи да се превърне в заплаха за сигурността на ешелона или екипажа му.