Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 198

— Натъжава ме да се изправям срещу теб, Старий, но ако почета желанието ти, няма да ми остане никакво достойнство. Аз доведох нашите мечки и вълчици на това място. Не мога да избягам и да оставя племето си да погине.

— Аз това, аз онова! Не можеш ли да мислиш и за други, освен за себе си? — извика Мистър Сноу. — Талисманът поверява на теб това звездно дете! Пътеката е предначертана — следвай я и не поглеждай назад!

— Но…

Мистър Сноу го тупна силно в гърдите и го принуди да отстъпи назад към скайхока.

— Племето М'Кол няма да погине! Ще се обезсмърти! Когато напишат историята на народа на Плейнфолк — което със сигурност ще се случи един ден — нашата саможертва ще се помни като една от първите славни стъпки по пътя към крайната победа!

— ХАААЙЙЙ-ЯЯЯЯЯЯ! — извикаха наобиколилите го воини.

— Но ти все още не си ми казал какво трябва да направя!

— Именно! Приключих с даването на съвети! Спри да мислиш все за себе си и се вслушай в Небесните гласове!

Кадилак и Роз позволиха на воините да им помогнат в позиционирането на скайхока към катапулта. Возилото на Хана стоеше паркирано на съседния асансьор и им пречеше, затова го изтикаха настрани. Кадилак провери датчиците за налягането и обясни на Мистър Сноу как работи с контролното табло.

— Сигурен ли си, че знаеш кое копче да натиснеш?

— Може да съм стар, но не съм слабоумен, нагъл нехранимайко такъв! Гледай да не се главозамаеш!

Той придружи Кадилак до скайхока — Роз вече се бе настанила на пътническото място, но не беше затворила ципа на летателната обвивка.

— Младежът знае ли как се пилотира това чудо?

— О, да. Именно там е проблема. Знае много неща, но не и онези, които наистина имат значение. — Мистър Сноу стисна нежно рамото й. — Разчитам на теб да му налееш ум в главата. — Той се премести към носа на самолета да се сбогува с Кадилак.

— Ще ми липсваш, Старий…

— Глупости! Ако беше истина, щеше да означава, че още не си готов! Да не би да ми намекваш, че всичките години, които прекарах в обучаването ти, са били напразни?

— Не, но…

— Хайде, тогава, да те няма! — извика Мистър Сноу, умело прикривайки дълбоката си любов към своенравното надарено дете, което беше гледал още откакто беше на една годинка. — Имаме работа да вършим!

Ръководният персонал на Тру Грит, ешелонът който се задаваше от запад по далечния бряг на Норт Плат, видя как скайхока излита от дека. Наблюдаваха през телеобектив как набира височина и се оправя към Уайоминг. Командирът на летателните операции се опита да се свърже с отдалечаващия се самолет на стандартната честота, но не получи отговор. Скайхокът се скри зад един нисък плътен облак, преди някой от собствените им планери да успее да го прихване.

Четирите приближаващи ешелона имаха заповед да не изпращат самолети във въздуха, за да не алармират М'Колите за пристигането си. СИНК-ТРЕЙН искаше да залови абсолютно всички, а не да ги накара да се разбягат по хълмовете.