Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 197

— Вече смятах, че никога няма да пристигнеш.

Очарована от палавата му усмивка, Роз стисна още по-силно тънките му кокалести пръсти.

— Дълго време чакахме, Старий.

— Твърде дълго, детето ми. Езикът, който сега те поздравява за добре дошла, ще ти пожелае сбогом с същата глътка въздух.

Роз свали шлема си и прокара пръсти през късата си кестенява коса. Отметна глава назад и си пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на хладното докосване на вятъра по лицето си. Когато отново отвори очи, се оказа лице в лице с Кадилак. Той също беше гологлав и сякаш беше онемял. За момент не можаха да откъснат очи един от друг, а сетне Роз се обърна към Мистър Сноу.

— Това ли е воинът, познат като Мечът на Талисмана?

Мистър Сноу, който искрено се забавляваше как Кадилак беше загубил ума и дума, се засмя широко.

— Той притежава всички данни за воин. С теб до себе си може да се превърне във велик воин. Но засега го знаят като Кадилак.

Старият летописец ги привика да се приближат. Без да ги подканят, те се хванаха за ръце и коленичиха пред него. Заобиколен от безмълвен кръг воини, старецът положи ръце на главите им, вдигна лице към небето и произнесе беззвучна молитва за божествено напътствие. Когато го получи, той затвори очи и наведе глава. Роз и Кадилак усетиха гъделичкане по скалповете си под ръцете му.

— Желанието на Талисмана е вие да бъдете свързани завинаги, с кръв и дъх, душа и тяло, защото вие сте Избраните, предопределени да развеете знамето му високо и да извършите велики дела в негово име! Нека неговата благословия бъде с вас от днес и вовеки веков! Ето, аз ви завещавам всичко мое и ви умолявам да отворите съзнанието си и да приемете дарбите, които само Талисманът може да ви даде!

Мистър Сноу отвори очи и им махна да се изправят.

— Достатъчно! — той ги побутна към скайхока, с когото Роз току-що бе пристигнала. — Тръгвайте, преди да е станало късно!

— Да тръгваме ли? Но къде? — извика Кадилак.

— На запад, младежо! Към хълмовете! Към новото начало!

— Но…

Кадилак все още не можеше да проумее. Едва се справяше с откритието, че тази изумително красива млада жена е била избрана от Талисмана да бъде — ако правилно беше разбрал думите на Стареца — негова жена завинаги! Вярно, тя бе прозряла до дъното на душата му още от пръв поглед, но и така да беше… не биваше да се бърза при поемането на такава отговорност. Тя съвсем буквално беше влязла в живота и сърцето му внезапно, като светкавица при ясно небе, но нали беше… сестра на Брикман! А сега, на всичкото отгоре, Старият вкарваше още един неочакван обрат…

— Но… моите братя и сестри! Това може и да е мястото на твоята смърт, Старий, но какво ще стане с тях?!

— Огледай се наоколо! — Мистър Сноу разпери ръце и посочи към хоризонта.

Кадилак се огледа и кръвта във вените му изстина. На разстояние, достатъчно близо за мют с остро зрение, но все пак сравнително далеч, се виждаха още четири ешелона — задаваха се от север, юг, изток и запад. Племето нямаше накъде да се оттегли. Можеше само да остане и да се бие до смърт.