Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 196

— Кокошчицата предава последно съобщение, край.

Кадилак бе обзет от засилващо се чувство на задоволство. Всичко се нареждаше отлично! И само той можеше да го постигне! А сега, когато Брикман го нямаше, нямаше кой да му краде светлините на прожектора.

Трите самолета направиха един последен вираж, докато Невил се приземяваше. След това, докато Бял Рицар 2 с Уоткинс и Коутс на борда завиваше над бориките, трите скайхока завиха към реките-близнаци и се понесоха към ешелона. На летателния дек няколко пионери със спуснати визьори и в пълно бойно снаряжение откачиха скайхока на Невил и го поведоха напред. Двама войници вече разопаковаха летателната обвивка, а Роз нетърпеливо им помагаше отвътре. Невил изгаси мотора, отвори люка на пилотската кабина и взе да се измъква от возилото.

— Няма какво да се занимаваме! Давай да се отървем от тоя! И без друго се задават други двама…

Едно безмилостно намушкване право в сърцето, нанесено от един от маскираните униформени войници, спря Невил на място, а трите патрулиращи скайхока все повече се приближаваха.

Прилагайки същата дарба, която и Клиъруотър беше използвала в предишната си битка с Дамата, Мистър Сноу се пресегна чрез ума си и изпълни командира на формацията с неконтролируемото желание да разруши самолетите. Те се превърнаха в епицентър на всичко, което мразеше в живота. Пилотът Коутс очакваше формацията да се прегрупира и да застане от двете му страни. Вместо това, от шест-цевното оръдие на водещия самолет изригна огнен залп и проби зееща дупка в гърдите му. Уоткинс, седящ на пътническото място, нямаше какво друго да направи, освен да остане на мястото си, изгубил всяка надежда, и да чака да се разбие в земята. Останалият без пилот самолет подпря странично покрива на ешелона, загуби дясното си крило и се превъртя мудно, преди да се разбие на земята.

Питри, хипнотизираният командир на формацията, направи стегнат лупинг, почти се преобърна от острия десен завой, който го отведе към левия борт на ошашавените пилоти, и отново натисна бутона за оръдието. Нищо не последва. Контролните изстрели по мютите около ешелона и директното нападение над Коутс бяха унищожили амунициите му.

И двамата пилоти, шокирани от нападението му над скайхока, знаеха, че нещо не е наред. Питри явно беше превъртял. Но и те бяха останали без амуниции. А сега той кръжеше във въздуха и се подготвяше да се сблъска челно с тях. Не им оставаше нищо друго, освен да се разделят, при това незабавно. Отдалечиха се един от друг, дадоха газ и се отправиха към върховете на дърветата, където Питри щеше по-трудно да ги забележи и откъдето биха могли да изпратят сигнал за помощ до Ред Ривър.

Питри ги последва. С всяка измината миля желанието му да унищожи всички сини летящи обекти намаляваше, и изчезна напълно, когато стигна Ред Ривър. Но дотогава злото беше вече сторено: Мистър Сноу беше постигнал целта си — да опразни небето над ешелона.

Стъпвайки на дека, Роз вече знаеше кой е Мистър Сноу, преди той да захвърли задушаващия го шлем. Тя стисна протегнатите му ръце и умовете им мигновено се настроиха на обща честота. Той изглеждаше невероятно стар, лицето му бе изпито и обветрено, но очите му бяха будни и пълни с живот.