Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 195

— Аз — отвърна Кадилак.

Парсънс, вече застанал до партньора си, се прокашля. Закри устата си с ръка и прошепна на Хана:

— Виж му баджа…

Очите на Хана залепнаха за униформата на Кадилак и видяха, че носи баджа на Пети Сигнално Разузнавателен Отряд. Не друга, ами точно униформата, коята бяха подхвърлили на М'Колите и на ренегатите на Малоун.

— Та… какво стана с шефа на екипажа?

— Раниха го. В кървавия вагон е.

— Ами тогава къде е офицерът, отговарящ за летателните операции? — настоя Хана.

— Мъртъв е.

— Ах, мамка му.. Пийт Кармайкъл?

— Аха…

Хана отстъпи назад. Хванаха Парсънс, но преди да стигнат до Хана, той вече беше извадил пистолета си от кобура под мишницата си и го държеше насочен към лицето на Кадилак.

— Ей сега вече сбърка, приятелче! Хвана се за грешното име и носиш грешната униформа! Казвай какво става, бе!

Мистър Сноу повдигна визьора си и избута настрани воините, които го придържаха.

— Битка става, приятелю! И ТИ губиш!

Пистолетът в ръката на Хана потрепера, докато мъжът се бореше с неистовото желание да захвърли оръжието надалеч. Разумът му казваше, че това в ръцете му изобщо не е пистолет, а змия, навита около китката му! С един страховит крясък той разтърси пръсти и захвърли ужасяващата твар надалеч. И докато гледаше как пистолетът се търкаля по дека, един глас изпълни ума му, прогонвайки всички други мисли и чувства.

— Направи всичко необходимо, за да ни доведеш момичето…

Хана се присегна като сомнамбул към пилотската кабина и включи радио връзката. Докато обикаляше над ешелона с Роз на пътническото място, Джейк Невил чу съскането на статичния шум в слушалките си и изчака Хана да се свърже.

— Белият рицар до Кокошчицата. Курникът е чист. Докарай пилето.

— Кокошчицата, разбрано. — Невил хвърли поглед през рамо към скайхока на Коутс, който се подаваше зад дясното му крило. — Бял рицар 2, разбра ли съобщението, край?

— Бял рицар 2, разбрано. Ще те последваме.

Изпълнен с великолепното чувство за добре-свършена работа, Хана свали шлема си, пусна го на пилотската седалка и се изправи, готов и изгарящ от желание да види какво ще стане по-нататък. Парсънс също бе спрял да се съпротивлява. Приличаха на пилета, хванати за краката и обърнати с главата надолу, които спокойно приемат неизбежното и без съпротива очакват края си.

— Заведи ги долу. — Кадилак се обърна към Мистър Сноу, докато ги отвеждаха. — Чакай тук! — Той се втурна обратно на летателния дек, метна се в кабината на дек-контролата и включи радиовръзката с планерите във въздуха. — Дама-Дама до Кокошчицата. Наземен вятър две-седем-пет, скорост едно-нула. Последни съобщения. Край.

— Кокошчицата, разбрано. Две-седем-пет, скорост едно-нула.

Кадилак наблюдаваше как скайхока прави вираж в насрещен вятър над горите от борики отвъд задната командна кола. Третия скайхок, пилотиран от Коутс, се задаваше от запад и се готвеше да направи същия завой.