Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 194

— От теб зависи.

Стив стоеше с Уолис встрани, докато Роз се напъха в пилотското място и изчака да затворят ципа на летателната обвивка, която представляваше нещо като спален чувал със защита срещу вятъра, снабден с прозрачна вентилационна пластмасова качулка, покриваща главата и раменете.

Хана и Коутс заминаха първи, а сетне монтираха скайхока на Невил. Двигателят набра мощност, чу се едно мощно «фюююю» и Роз вече я нямаше, оставяйки зад себе си само дим от катапултиращата платформа. Замина без да му помаха за сбогом. Стив отпусна ръка и преглътна буцата, заседнала в гърлото му. Третият скайхок с пилот Кай Парсънс и навигатор Уоткинс се подготвяше за излитане.

Когато трите скайхока с Роз и петимата мексиканци долетяха до Луизианската Дама, с облекчение откриха доста на брой облечени в униформи и шлемове пионери на покрива. Хана, летящ в планера-водач, се спусна ниско покрай ешелона да провери каква е ситуацията с летателната платформа, преди да кацнат с Парсънс. Уолис им беше наредил да се приземят първи и да се уверят, че всичко е наред. По подаден от тях сигнал Невил щеше да докара Роз, следван от Уоткинс и Коутс.

Мистър Сноу, когото отново придумаха да надене трекерска каска, стоеше приведен в шахтата заедно с Кадилак, който пък насочваше към приземяване скайхока с нормалния си глас. От двете страни на летателната платформа в бойна готовност се бяха наредили мютските воини, дегизирани в трекерски униформи. Мистър Сноу се вгледа в протежето си с възхищение:

— Ти ме изумяваш. Откъде си научил всичко това?

— От много хора, но най-вече от Брикман. Извадихме късмет, че си пада любопитен. А сега, за последен път ти казвам, спусни си визьора!

Трите скайхока от летателната база на самата Дама, които обикаляха влака и от време на време хвърляха по някой откос, се подредиха във V — образна формация пред возилото на Хана, докато той прелиташе последните метри. Двата странични скайхока се спуснаха косо от двете страни на влака, за да попречат на мютите да се прицелят в Хана и пътника му, докато неговият скайхок пое към задната командна кола с прибрани перки и спусната захващаща кука.

Кадилак изскочи на летателния дек и се втурна напред, докато два воина издърпваха Мистър Сноу от шахтата. Като се пазеше от въртящата перка, Кадилак освободи захващащия кабел и пое ролята на палубен координатор, сигнализирайки на пилота да свие крилете и да се насочи към предния подемен асансьор.

Мистър Сноу, заедно с шепа преоблечени воини, настигна Кадилак в момента, когато Хана паркираше в асансьора и гасеше мотора. На мексиканеца му се стори, че пионерите по дека действат необичайно дезорганизирано, но в този момент нямаше причина да се съмнява, че се случва нещо нередно. Все пак, не ставаше дума за обичайна битка.

Кадилак разтвори ципа на летателната обвивка и зърна мъжка фигура в кабината — Парсънс. В този момент партньорът му Хана вече беше излязъл от пилотската кабина.

— Къде е момичето Брикман? — настоя Кадилак.

— Още е горе. — Хана посочи с палец към небето и помогна на Парсънс да се измъкне от пътническото място. Загледа се в закачулените фигури, наобиколили планера и се зачуди защо не се оглеждат за мюти, които биха се промъкнали изпод влака. — Кой командва тук?