Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 193

— Не изглежда много добре…

— Не се тревожи, — отвърна Стив — държим фронта. Ако не бяхме, нямаше да съм тук. — Той спря за момент, а после продължи — Получихте ли новината…

— За Малоун ли? — лицето на Уолис се скова — Да, Хартман…

Вместо да довърши изречението, той просто сви рамене.

— Загубата му бе голям удар за нас — рече Стив — Той беше страшен човек.

— Най-добрият… — Уолис се овладя и отново се превърна в отривист ръководител. — Добре, момчета, хайде да ви няма.

Джордж Хана и Кай Парсънс се втурнаха към машините, които бяха готови да потеглят.

— Джейк! Хайде да подготвим Номер Две! — Уолис стисна рамото на Роз. — Имаш една минута.

Той тръгна с Невил.

Деръл Коутс и Торн Уоткинс се запътиха към трети скайхок, окомплектован с втора седалка, който току-що се бе появил от задната асансьорна рампа. Роз и Стив се поколебаха за момент, преди да се хвърлят в здрава сърдечна прегръдка. Когато се отделиха един от друг, отново се гушнаха за момент. Попътната струя от самолетните перки раздуваше дрехите им и заглушаваше думите им.

— Защо се случва това, Роз? Какво ще правиш? Къде ще ходиш?

— Не мога да кажа! — провикна се тя. — Просто се радвам, че ще участвам, а ти?

Той стисна ръката й.

— Страх ме е. Сигурна ли си, че не криеш нещо от мен?

— Няма такова нещо. Почакай — нали получи съобщението ми за Ани?

— Ани ли?

— Да, отдавна беше. Явно не съм успяла да се свържа. Тя не ни е майка, Стив.

— Е, да, сега, като знаем и другото, вече има смисъл…

— Но не разбираш ли какво означава това? Ти не си ми брат, а аз не съм твоя сестра!

— Не виждам защо се радваш толкова.

— Радвам се, защото сме свободни! Не носим вината и стреса от връзката си. Свободни сме да изразим любовта си един към друг или да я подарим на някой друг! Можем да следваме Пътя, Стив!

— О, за бога! Не искам да те изгубя, Роз!

— Няма да ме изгубиш, Стив. Съдбите ни са свързани от могъща сила и са предопределени за нещо далеч по-велико от нуждата да сме заедно.

Стив кимна.

— Защо имам чувството, че внезапно си поумняла повече от мен?

— Винаги съм била по-умна от теб, братче мое!

Стив разроши игриво косата й и отново я прегърна.

— Грижи се за себе си. Отиваш в един суров свят.

— Ти също…

Те се загледаха в летателния дек. Петима мексиканци се бяха скупчили около Уолис. Той погледна към Роз и я привика с жест. Роз също отвърна с жест, че тръгва.

— Тия пичове знаят ли с какво се захващат?

— Така си мислят. — Роз го целуна бързо по устата и се отдръпна. — Грижи се за Клиъруотър!

— Разбира се. Ако ми позволят… — Стив тръгна след нея — Чакай малко… знам, че това е глупав въпрос, но … ще се срещнем ли отново?

Роз го дари с още една загадъчна усмивка. Беше взело да й става навик.