Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 192

Стив го поведе към задната шахта и му показа управляващия механизъм, който вдигаше въжетата на приземяващата кука за входящите планери.

— Брикман, тези неща са ми ясни. Знам всичко, което и ти.

— Да, бе, като например как да разгънеш крилата на Марк Ту.

— Дори и ти не беше сигурен как става!

— Е, няма лошо да се увериш, че всичко е както трябва. Най-умните хора правят най-глупавите грешки. Като да нападнат грешния ешелон.

Кадилак извърна лице към небето:

— Мила Небесна Майко… ще спреш ли някога да го натякваш?! — Той се обърна към Стив — Как не проумяваш, че Талисманът ни заведе тук! Господарите ти се опитаха да ни измамят, но ни паднаха директно в ръцете! Ако бяхме атакували истинския Ред Ривър, всеки човек на този ешелон щеше да умре, освен теб и Клиъруотър, за да разкажете как природената ти сестра е отвлечена отвъд хълмовете. Я помисли върху това за момент. Толкова ли са глупави господарите ти? Скоро щяха да изобличат предателството ти!

— Прав си — призна Стив.

— Разбира се, че съм прав! По този начин сестра ти е свободна, както пожела Стареца, а ти ще се завърнеш като окървавен герой! Като верен войник-гражданин на Федерацията, който е сторил всичко по силите си, за да защити бойните си другари.

— Да, бе… хайде стига. — Стив подбутна Кадилак към предната шахта дясно на борд и заобяснява контролния панел за катапултиране с пара.

— Да, да, виж, ще стане по-бързо, ако аз ти го обясня — каза Кадилак — Това е датчика за парното налягане. Горния бутон повдига катапулта, втория го изстрелва, а третия го връща в изначална позиция. Ще трябва да си сменя мнението за земните червеи — както всички системи на този влак, и тази е направена глупако-устойчива, което явно повечето от вас са!

— Забравяш нещо — отвърна Стив — Аз съм мют.

Той прескочи страничния корпус и влезе в кабината на скайхока. Веднага щом запали мотора, разпери крилата и вдигна опашката. Перките, свити под крилата, се спуснаха и постепенно се изравниха спрямо крилата. Малка светеща диаграма на таблото потвърди, че двете крила и опашката са в пълна готовност. Кадилак, заедно с още един мютски воин, свързаха скайхока с катапултиращия механизъм, докато Стив започна плавно да се движи по плаца.

— Трябва ли ти помощ? — провикна се Стив.

Главата на Кадилак изникна до пилотската кабина.

— За бога, Брикман, хайде тръгвай! — Той се засмя и протегна ръка към Стив. — Грижи се за сестра ни!

— Обещавам — отвърна Стив — А ти гледай да се грижиш за моята!

Кадилак спусна капака на пилотската кабина и я потупа за довиждане. Летецът, който кръжеше в непосредствена близост над ешелона, натисна предавателния бутон:

— Блу Трий до Ред Ривър, едната птичка излетя.

— Ред Ривър до Блу Трий, разбрано. Новини след последния доклад?

— Не. Пионерите все още държат покрива, а мютите са под влака. Край.

— Разбрано, Блу Трий. Прихвани колкото се може повече мюти. Дай им да разберат, че си там. Но гледай да не уцелиш ешелона. Искаме Дамата отново да потегли.

— Блу Трий, Роджър, Уилко, край на трансмисията.

Роз, Дон Уолис, Джейк Невил и останалите от ударния отряд се скупчиха на летателния дек, когато Стив се приземи. Наземният екипаж на Ред Ривър бързо обработи поочукания скайкох и го насочи към задната рампа, докато първите два излитащи планера се появиха от предните асансьорни рампи и се наредиха до катапултите. Уолис разгледа стърчащите арбалетни стрели и се обърна към Стив, който излизаше от пилотската кабина.