Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 191

— Добре ли си?

— Не, не съм! — сопна се Мистър Сноу — Отгоре на всичко, някакъв простак се опита да ми махне главата! Ако не бяха ей тия, щеше да ми е разпилял мозъка! — Той посочи разранената кожа на челото си, а после попита — Как вървят нещата!

— Не питай! — отвърна Стив. Той погледна към сгърченото тяло на Джоди и въздъхна със съжаление. Не така трябваше да протекат нещата. — Хайде, ще те заведа при Кадилак.

В командното, младия и стария летописец се прегърнаха топло.

— По-полека, по-полека — промърмори Мистър Сноу — Не съм много стабилен в момента. — Той потъна в стола на Хартман и се заоглежда със смесица от любопитство и отвращение. — Какъв странен свят! Как е възможно някой с всичкия си да поиска да живее на такова място?

— Ще се наложи да оставим философските въпроси за по-късно — намеси се Кадилак и се обърна към Стив — Имам добра и лоша новина. Приятелите ти на борда на Ред Ривър се съгласиха да извозят природената ти сестра до тук, за да се заеме с повелителя, причиняващ такъв невъобразим хаос. — Той хвърли поглед към клюмащия Мистър Сноу. — Лошата новина е, че искат да я разменят за теб и Малоун. И ти първи трябва да отлетиш там. Планирам да се отърва от трупа на път към летателния дек, като инсценирам засада. Но не разполагаме с пара. Ще можем ли да полетим?

— Да, всеки катапулт се захранва от резервоар, който автоматично се поддържа пълен. Дори и при повредени системи, ще могат да изкарат няколко изстрелвания, преди да падне налягането.

— Чудесно. Ами най-добре да ми покажеш как става.

Стив се изненада:

— Сега ли трябва да потегля?

— Да, чакат те!

Мистър Сноу се изправи, за да изпрати Стив и да се сбогува. Докато си стискаха ръцете, му направи впечатление колко успокоително силна е ръката на стария летописец.

— Сбогом, Старий! Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че ми е мъчно да те напусна — особено в такъв момент?

— Така е трябвало да стане, Брикман. Ти измина дълъг път, докато откриеш истинската си същност. Вече си съвсем близо до върха на планината. Не падай от там!

— Ще се опитам…

Кадилак и Стив се изкачиха пред една от шахтите и се озоваха на летателния дек. М'Колските воини, облечени в униформи и въоръжени с пушки, пазеха останалите шахти, за да заблудят кръжащите пилоти, че батальона на Хартман все още контролира горната част на влака. Един Скайхок Марк Ту беше паркиран на дека с отворена кабина и свити перки. Беше уцелен от няколко арбалетни стрели, но не сериозно.

Кадирак заразглежда крилата и перката.

— Тези как ще ги отворим?

Стив за момент се озадачи:

— Ъ-ъ…, мамка му, чакай малко. Я да видя… — Той отново се вгледа в свързващите звена на крилата, после се плесна по челото — Ох, че съм идиот! Разбира се! Хидравлично е! Контролира се от вътрешността на пилотската кабина, след като се запали мотора! — Той се надвеси над кабината и посочи лостовете за управление — Ей този го буташ напред и го застопоряваш — ето така, а другия вдига перката.

— ОК, давай да те изпращаме.

— Чакай малко, има още няколко неща, които трябва да ти покажа.