Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 190

— Тогава какво правиш тук?

— Дадоха ми шанс да си възвърна честта, като попилея мютските ти приятелчета. Когато се качих на борда, трябваше да съм под арест, но Бък Макдонъл убеди Хартман да ме върне в екипа по време на престоя ми в ешелона. Заради доброто старо време. Не да летя, разбира се, но да извършвам редовни дежурства заедно с останалите пионери. Мил жест, а? Откъде можех да зная, че накрая ще се окажа в двубой с теб.

Стив заговори още по-разпалено:

— Не е нужно нещата да стават така, Джоди. Можем да измислим нещо.

— О, така ли? И какво, например? Да измислим колко ще е дълъг пръта, на който ще забучиш главата ми?

— Не! С мен ще си в безопасност. Само свали пушката и ме чуй! Възнамерявам да се върна във Федерацията. Можеш да дойдеш с мен, ако искаш. Аз мога да ти помогна!

Джоди му отвърна с подигравателен смях:

— Къде живя досега, Брикман, в света на фантасмагориите? Попрекалил си с тревата рейнбоу! Знаеш ли къде бях, преди да ме качат на влака? В крилото на осъдените на смърт! Твоята компания носи само беди, сладур!

Стив се опита да смекчи тона.

— Така доникъде няма да стигнем, Джоди. Не можеш завинаги да останеш в тази килия.

— Ще остана, докато Бък Макдонъл не стъпи през този праг! Ако тук влезе който и да е друг, дъртия урод си заминава! Това важи и за теб! Компрендо?

Моментът явно не беше подходящ да й съобщи, че шефът на пионерите лежи на стълбището и мозъкът му се стича по раменете. А и с насочената пушка към Мистър Сноу, рискуваха много, ако просто влетяха в помещението. Щеше да го убие, преди да отворят вратата достатъчно, за да я прострелят. Точно в този момент Мистър Сноу отвори очи и се огледа наоколо. Хвана се за нараненото чело и застена:

— О, мила Небесна Майко…

Погледна към цевта на пушката, а после се втренчи в Джоди с белезникаво-сините си очи и се изхили дрезгаво:

— Божкее, това изглежда много опасно!

Джоди отново се сви в ъгъла и прицели пушката към главата му.

— Стой на място! Ако се опиташ да се изправиш, ще стрелям!

Мистър Сноу надигна още малко глава, после падна назад с вик от болка и покри лицето си с ръце.

— Уверявам те, това е последното нещо, което искам да направя!

Той се закашля и се задави, като че ли беше на смъртния си одър. Стив видя как пушката на Джоди помръдва,а после, с едно светкавично движение, лявата ръка на Мистър Сноу се стрелна и сграбчи дулото, отмествайки го от тялото си. Очите му горяха. Протегнатата му към пушката ръка беше като стоманен прът, а всяко сухожилие и мускул бяха напрегнати и непоклатими. Приличаше на гръмоотвод.

Джоди сграбчи още по-силно оръжието с двете си ръце, а мускулите й трепереха, докато електричеството се вливаше в тялото й. Стиснатите й зъби се оголиха и зениците й се разшириха, когато тялото й понесе серия от конвулсии — пет масивни шокови удара, които я разтресоха от глава до пети, последвани от шести, който запрати безжизненото й тяло към задната стена на килията. Стив отключи вратата и се втурна вътре да помогне на Мистър Сноу да се изправи.