Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 189

Стив вдигна предупредително показалец към Блу-Тъндър и воините, мушна картата-ключ в процепа и натисна един бутон на панела със заключващия механизъм на нивото на рамото му в рамката на вратата. Проблесна миниатюрен черно-бял екран, свързан към камера в тавана на килията. Стив видя Мистър Сноу, проснат в безсъзнание на койката с лице към вратата. Джоди Казан беше клекнала на едно коляно в далечния ъгъл на помещението, стиснала пушка в ръце и готова да стреля по всеки, който се опита да влезе.

Стив покани Блу-Тъндър да огледа ставащото, но това само обърка още повече мюта. Също като другарите си, той никога не беше виждал видео екран. Специално този му разкриваше гледка отгоре към малко помещение, разкривена от широкоъгълната леща, и той не знаеше как да възприема образа.

— Старецът е вътре — прошепна Стив — Не го ли виждаш да лежи на леглото?

Блу-Тъндър разгледа отново стаята и се объркано се смръщи.

— Но… той е не по-голям от бръмбар! — Мютът потупа по малкия екран. — Да не е затворен в този камък от някаква черна магия?

— Ох, забрави. Остави нещата на мен. — Стив го избута настрани и долепи устни до решетката на комуникатора. -Джоди…?

Тъй като беше пътувала до Федерацията в подобна килия на същия ешелон предната зима, Джоди знаеше кое къде е. С все така насочена към Мистър Сноу и вратата пушка, тя се изправи и се обърна към камерата зад малкия прозрачен панел на тавана.

— Ти ли си, Брикман?

— Да, слушай сега — трябва да поговорим.

— Ами, говори.

— Не така. Очи в очи. Трябва да ти обясня някои неща. Но първо искам да проумееш, че не си в опасност. Просто мушни пушката под койката и сплети пръсти на тила си. Обещавам, че няма да ти се случи нищо лошо. Имаш думата ми.

— О, така ли? — Джоди стисна още по-здраво пушката и насочи цевта към корема на Мистър Сноу. — Думата ти не струва и пукнат грош, Брикман. Видях с кого дойде — с Кадилак! Онова копеле, което уби Дейв и вдигна половината Дама във въздуха! Ако не беше Бък Макдонъл, и аз щях да полетя с останалите! И знаеш ли какво? Вината падна върху мен! Мен пратиха в пандиза и.. — тя сухо се изсмя — чуй най-големия майтап. Аз се застъпих за теб, заклех се, че нямаш нищо общо! А ти през цялото време си бил дупе и гащи с тъпите уроди! Сега знам защо ме обвиниха в нарушение на Код Едно!