Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 188

В сравнение с мъртвешкото спокойствие, царящо в предната командна кола, ситуацията в останалата част от влака приличаше на кръвожадните расови размирици, които се водеха из едновремешните градове. Въздухът беше изпълнен с шума на битката: яростни викове, крясъци, мютски бойни викове, трясъци, бумкания, тупвания, грохот на тичащи крака и приглушените звуци на бризантни гранати. Всичко беше покрито с кръв. Коридорите бяха задръстени от пионерски и мютски трупове — живите воини, с изцъклени от жаждата за кръв очи стъпваха по тях и ги мачкаха в неистовото си желание да дотърчат до най-кървавото сражение. Само малцина се поспираха и едва намираха време да извикат по едно бързо «Не!» на въпроса да ли са виждали Стария, преди отново да се втурнат напред, без да дадат възможност на Стив да попита дали са виждали женски земен червей с розов белег-резка на лявата буза.

Стив помоли един от придружителите си да се върне по рампата и да провери дали някой от двамата не се намира под кърмовата част на ешелона. Секунди след като воинът тръгна натам, Блу-Тъндър, главният М'Колски воин, се появи откъм летателните вагони, влачейки трекерска карабина с прикрепен към нея окървавен байонет. Потеше се обилно и целият беше покрит с кръв.

— Не успяхме да открием Клиъруотър, нашата племенна сестра!

— Знам — отвърна Стив. — Няма значение. Кадилак после ще ви обясни. Виждал ли си Мистър Сноу?

Блу-Тъндър поклати отрицателно глава.

— Мислех, че е с теб!

— Не, изчезнал е!

Като дръпна Блу-Тъндър със себе си, Стив отстъпи към месинговия пожарникарски стълб в центъра на стълбището, за да даде път на голяма група воини да минат по коридора. Мнозина носеха отсечени глави на байонетите си.

Капка кръв се спусна по вдигната длан на Стив. Той вдигна глава и видя тяло със спусната каска, преметнато през стълбищния парапет към втория етаж, с една ръка провесена успоредно на месинговия стълб. Кръвта се оттичаше от дълбока рана във врата му, спускаше се по наведеното рамо и прокапваше от безжизнената ръка.

Стив разпозна широката длан и плътните пръсти, преди да зърне широката червена диагонална рангова ивица, поръбена с черно. Тази ръка принадлежеше на Бък Макдонъл. Стив беше зърнал как Големият Ди се затичва към кърмата, веднага след като той беше хукнал след Джоди. Нима и двамата бяха загинали в непосредствен близост? Като направи жест на Блу-Тъндър да изчака, Стив се заклатушка по гърбовете на мъртвите мюти по стълбите и се приближи до мъртвия шеф на пионерите. Назъбената опашка на арбалетната стрела, която стърчеше под каската, му бе напълно достатъчна, за да разбере всичко.

Още мъртви мюти се търкаляха из коридора отгоре. Още по-нагоре, на горната палуба, течеше огнева битка. Стив сигнализира на ескорта си да завардят стълбите и коридора към съседния вагон, после стъпи върху мъртвото тяло на Макдонъл и тръгна по коридора.

Няколко врати на странични купета зееха отворени. Няколко трупа се подаваха през праговете. Всичко бе потънало в развалини. Вратата към първото купе от ляво беше затворена. Той се промъкна покрай нея без да се замисля, но сетне си спомни как приключи разговора му с Блу-Тъндър. Докато се връщаше назад да провери дали воинът го е последвал по стълбите, очите му бяха привлечени от крайчето червена пластмаса, което се подаваше от ключалката на затворената врата. Той издърпа картата — оказа се ключ-карта на високо секретно равнище. От онзи тип, който пионерите и другите старши офицери, като сержантите от батальона, използваха. А сега я намери поставена в ключалката на наказателна килия. Стив пробва да отвори вратата с върха на пръстите си. Беше здраво залостена. Собственикът на картата или е нямал време да я отвори, или е забравил да си издърпа картата, след като я е заключил. Което пък означаваше, че вътре можеше да има някой.