Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 17

Всички монолитни структури на властта с човешки персонал неминуемо не са съвършени — особено онези, зависещи от модерни технологии — и Федерацията не бе изключение. Деветстотин години на безмилостно строга дисциплина не успяха да създадат вариант на Първото Семейство на «Съветски човек». Хора на всяко едно командно равнище все още се проваляха, а системите се сриваха с обезпокоителна регулярност. Според мнението ти какво се опитва да постигне Първото Семейство, това беше или изключително сериозен проблем или повод за празнуване. Доказателство за неугасващия човешки дух, лъч надежда за бъдещето на човечеството.

Бащата-Основател, Джордж Вашингтон Джеферсън 1-ви, бил наясно с тази проста истина, когато полагал основите на визията си за бъдещето. «Само хората се провалят, системите-никога», беше една от двете му Делфически фрази, възвеличавана върху всяка възможна стена във Федерацията и повтаряна до безкрай по деветте обществени видео канала. Изкусно обрано изявление, което помагаше да се запази статуквото чрез прехвърляне на вината за всевъзможните недостатъци на системата обратно върху човека, дръзнал да протестира срещу нея.

За да предотврати разпространението на такива случайни прояви на недоволство из политическата система, която управляваше, Първото Семейство беше инсталирало няколко системи за предупреждение за повреда. През пролетта на 2991г. те включваха и аудио система за наблюдение с кодово име «Хидра», която опасваше с жиците си цялата подземна империя.

Всяко едно място на всяко ниво можеше да бъде наблюдавано чрез вкарване на координатите му в командната конзола. Хората-оператори можеха да подслушват разговори, но логистично погледнато, това не беше практично. По-голямата част от подслушването се контролираше от КЪЛЪМБЪС чрез задаване на списък със заподозрени и ежечасни случайни откъси, познати като аудио проби». Обикновените разговори се следяха, но не се записваха: само когато говорещият използваше дума или фраза, въведена в «подривния речник», ролките почваха да се въртят. След това записаните разговори подлежаха на компютърен анализ, класифициране в разнообразни категории според естеството на разговора и степенуване по «арестуваемост».

Само след приключване на процеса на пресяване, ежедневната утайка на сериозните случаи — позната като «важния списък» — се появяваше на мониторите на оперативните служители в централата на ХИДРА.

Но системата и нейните оператори пропуснаха най-важния от всички.

Въпреки ХИДРА и общонационалната мрежа от агенти под прикритие, Семейството бе хванато напълно неподготвено от протестната стачка, подета от екипажите на ешелоните на Федерацията. Организирана и предвождана от помощник-командирите им, тя не приличаше по нищо на типичните бунтове на дисидентите, но въпреки това си беше бунт — първото сериозно възражение срещу авторитета и мъдростта на Първото Семейство от над шестотин години.

Протестът, ограничен в рамките на Пионерите на активна служба на ешелоните, беше дисциплиниран и без публично достояние, а така наречените оплаквания на дивизиите бяха предадени на СИНК-ТРЕЙН чрез кодирано съобщение, подписано от двайсет командира на ешелони от флотата на Федерацията и техните помощник-командири от общо двайсет и един. Единствено името на флагманския кораб на АМТРАК Ред Ривър липсваше в списъка.