Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 187

Патрик Тили

— И какво предлага командира?

— Поиска да изпратят Роз Брикман от Ред Ривър и тя да използва… така де, силите си, срещу този повелител. Казва, че ако не го неутрализираме, може да изгубим ешелона.

— Хммм… — Президент-генералът се загледа в дясната си ръка, потропа с пръсти по искрящо чистото си бюро, след което се вторачи в Карлстром. — Ти какво мислиш по въпроса?

— Точно затова я пратихме на борда на Ред Ривър. Клиъруотър не ни създава проблеми.

— Така е. Но това може да се дължи на нараняванията й. Смяташ ли наистина, че ще може да се справи с човек от калибъра на Мистър Сноу?

Карстром сви рамене:

— Няма как да сме сигурни, без да опитаме.

— Накрая може да загубим и нея, и ешелона..

— Съществува този риск, така е.

— А трябва и да се помисли какво може да стори Клиъруотър, ако Роз не е наоколо. Не искам нищо да сполети Ред Ривър.

— Знам как да се справим с това. Смятам, че можем да прехвърлим Роз на Дамата, но само след като Брикман и Малоун долетят на Ред Ривър. Така хем ще имаме коз, хем ще имаме с какво да заплашим Клиъруотър. Тя няма да предприеме нищо, с което да застраши живота на гаджето си.

П.Г. кимна.

— Чудесно. Добра работа, Бен.

Карлстром се усмихна:

— Да, и аз смятам, че планът си го бива. Но ще трябва да действаме бързо, ако искаме да обърнем нещата в наша полза. Да приема ли, че имам вашето одобрение за прехвърлянето?

Джеферсън се загледа в него за момент, сетне разпери ръце.

— Ти си шефът на АМЕКСИКО, Бен. Тя е част от екипа, който изпрати на Ред Ривър, така че… това го прави твое решение.

Карлстром скочи на крака, докато П.Г. се надигаше от стола си.

— Да.

— И, Бен, отговорността по случая е твоя, друже… — Нямаше какво друго да добави. — Дръж ме в течение.

Джеферсън отмести поглед, наведе се към видео екрана си и натисна бутона. На екрана се появиха главата и раменете на старшата му лична секретарка.

— Нанси, би ли дошла за момент?

— Да, сър!

Джеферсън се обърна и се заплесна по компютърното изображение на море и облачно небе, което се предаваше по екраните отвъд извитите прозорци на Овалния Кабинет. Едон от най-любимите места на П.Г. — Кейп Код.

Карлстром, който умееше да разчита езика на тялото, излезе от кабинета, точно когато Нанси влизаше.

* * *

Стив остави Кадилак да се заеме с фалшивия радио трафик и се спусна по пожарникарския стълб към долната палуба на командната кола. Обгради се с четирима воина, за да не го убият погрешка, и слезе по рампата под търбуха на ешелона, за да потърси Мистър Сноу и Джоди Казан. Близо до подножието на първоначално спуснатата рампа той откри телата на Кет-Балу, Пърпъл-Рейн, Даймънд-Хед и Литъл-Уепън. Никой от останалите трупове в униформи не принадлежеше на Мистър Сноу. Джоди също не се виждаше никъде.

Все така заобиколен от ескорта си, Стив се качи по рампата и влезе в ешелона. Тук-там разпокъсани групи пионери отбраняваха части от палубата по протежение на влака, но обратно на сведенията на Карлстром, летателния вагон и кървавия вагон бяха паднали в ръцете на М'Колите.