Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 183

Шест мечки, които се движеха пред лидера си, Спандау-Бари, си прокараха път със стрелба към втората палуба, а сетне и към горната, прочиствайки с огън пътя към командното. Спандау-Бари тичаше след тях по стъпалата, грабнал по една противопехотна мина във всяка ръка.

Купър и екипажът на командното, сред които и Бети-Джо Арънс, вече се протягаха към оръжията си, когато пред очите им изникна крещящ облещен мютски воин.

Бяха закъснели. Разперените му ръце вече се събираха, когато първият залп от пистолетите им уцели тялото му. Времето забави ход и в мига, преди смъртта да ги обгърне, те ужасени наблюдаваха съвсем ясно как двете мини, които се задействаха при допир, се приближават една към друга. Едни се опитаха да се прикрият, а други стояха замръзнали от ужас и гледаха как горната половина от тялото на мюта изчезва в ослепителен пламък. От дърветата, южно от задния команден вагон, както и от устието на реките и двата фланга, изскочиха останалите М'Коли и се втурнаха през откритата част към към ешелона. Страничните оръдия, които бяха открили огън по мечките — мнимите преследвачи на Стив, Кадилак и останалите, бяха замлъкнали.

Сега опасността идваше от шестте изстребителя, които бяха заминали на запад, а сега се завръщаха обратно. В краткия интервал между първите експлозии и самоубийствената мисия на Спандау-Бари, заместник-командира беше успял да прати съобщение към въздушния патрул и да ги уведоми, че ешелонът е нападнат.

Командният екипаж на борда на Ред Ривър също слушаха на същата честота. Докато Уолис предаваше новините към Белия Дом, Фарго направи няколко опита да се свърже с Хартман, макар и безуспешно. А сега и Купър беше замлъкнал.

В същия този кратък интервал от време, обхващащ смъртта на Макдонъл и екипаж на задното командно, ръкопашният бой продължаваше из целия ешелон. В предния му край група мюти стояха в готовност да отблъснат всяка контра-атака върху командната кола.

В самото командно управление, сред купчината мъртви тела, Стив седеше пригърбен в креслото на Хартман, стиснал главата си в ръце, докато Кадилак ровеше из чекмеджетата на бюрото под главния видео-екран. Накрая намери, каквото търсеше — купчина касети с надписано името на мъртвия командир — ежедневните записи от радио връзките му с Ред Ривър и СИНК-ТРЕЙН.

— Ах, тия копелета! — промърмори Стив. Той стисна юмруци и оголи зъби към тавана. — Тия мръсни копеленца! Ох, Роз! Как можа да го допуснеш?!

Кадилак, който преслушваше записите с гласа на Хартман на чифт слушалки, освободи едното си ухо и попита:

— Да допусне какво?

Стив изпсува ожесточено.

— Не разбираш ли какво е станало? Това не е Ред Ривър! Това е Луизианската Дама!