Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 184

Партньорът му се завъртя към него.

— Но.. буквите.. символното означение… самолетите…

— Фалшифицирани! — извика Стив. — Точно както и ние се преструвахме, че Малоун е още жив! Роз и Клиъруотър не са на ТОЗИ влак!

— Успокой се!

Преди да напусне Биг Форк, Кадилак беше поверил на Блу-Тъндър деликатната задача да нападне кървавия вагон. Заповедите му бяха да плени и задържи всички, които открие, докато Стив и Кадилак не пристигнат лично. Само онези, които откажеха да се предадат, щяха да бъдат убити. Нападението все още беше в началния си етап. Няма и десет минути, откакто се бяха качили на влака, а Брикман вече губеше контрол. Ха, да можеше Клиъруотър да види сега златното си момче….

— Няма нужда да изпадаш в паника. Даже не сме я потърсили още!

— Няма защо да я търся! — извика Стив. Той махна с ръка към труповете, разхвърляни из командното. — Аз познавам тези хора лично!

— И според теб няма вероятност да са ги преместили на друг ешелон?

— Един-двама — може би, но не и целия скапан екипаж! Какво ти става бе, да не си малоумен? Прецакаха ни! М'Колите се жертваха напразно! Хората ти умряха за нищо! — За да се освободи от гнева, Стив започна да блъска по видео екраните и контролния пулт на Хартман с дръжката на пушката. — Сега какво ще правим?

Той се взря в мюта. Кадилак се беше обърнал пак към командното табло и внимателно слушаше гласовете в слушалките. Стив скочи от стола на Хартман, отиде до командното табло и стреля в няколко екрана.

— СЛУШАШ ЛИ МЕ ВЪОБЩЕ?

Кадилак впери поглед в Стив, после спокойно свали слушалките и спря записа.

— Не. Слушам Хартман. Да разбирам ли, че той е командира на този ешелон?

— Да. — Стив възвърна отчасти самообладанието си. — На Луизианската Дама…

— А този Фарго, който съм те чул да споменаваш? Той е шеф на Ред Ривър?

— Аха. А Уолис е шефа на екипа на АМЕКСИКО — но се наричат ударна група на Белия Дом. Сега разбирам как са го постигнали. Уолис е отговарял за комуникацията с нас и е информирал Фарго. А пък Фарго и Хартман явно са работили заедно, споделяйки еднакви радио честоти. Ние сме си мислили, че си имаме работа с Ред Ривър, а всъщност е била Дамата — под прикритие!

— Тогава къде е Ред Ривър?

— Че откъде да знам, по дяволите? — извика Стив. Само Карлстром седи зад цялата тази работа! Проклет мазен кучи син! — Той удари с пушката по масата. — Защо Роз не ни каза какво става?!

— Може да не е знаела. Ако Карлстром си е дал целия този труд, може би е накарал хората на Ред Ривър да мислят, че ще бъдат атакувани — за да заблуди Роз и да й попречи да те предупреди.

— Да, възможно е… — Стив потърка лицето си уморено. — Ох, мамка му, сякаш има значение. Провалих се. Не само пред теб и М'Колите, а и пред Роз, Клиъруотър… предадох всички!

— Не е задължително — отвърна Кадилак. Може би ще успеем да спасим ситуацията. Мисля, че е дошъл момента господарите ти да разберат колко много помагаш за отбраната на този ешелон.

— Какво имаш предвид?

— Ще се преструвам на Хартман и Малоун. Ако поискат да говорят с теб, гледай да не се издъниш. Само им кажи, че всичко върви чудесно.