Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 181

Джоди зяпаше недоумяващо как стрелците под нея смело отблъскваха наплива от мюти. Тя дръпна Макдонъл за ръкава и посочи към изпадналия в безсъзнание Мистър Сноу:

— Бък! Не е само той! Брикман има още един умен мют със себе си! Точно оня с чистата кожа, за който ти разказвах!

— Каквоо? И ти му позволи да се качи в командното? Че тоя имаше сума ти гранати по себе си! Мамка му, Джоди! Защо не ни алармира?

— Аз го зърнах само за миг! Не можех да повярвам на очите си! Усетих се, чак като видях Мистър Сноу!

Все още здраво стиснал безжизненото тяло на Мистър Сноу, Макдонъл се хвърли към монтирания на стената микрофон, свързан с комуникационната система и го включи:

— Внимание! Внимание! Алармата за противопожарна евакуация е фалшива! Повтарям — тревогата е фалшива! Атакуват Дамата ! Останете на борда и пазете рампите!

Пронизителният вой на алармата продължаваше да пищи, предупредителните табла все още светеха и несвързаната информация, която получаваше екипажа още повече допринесе за общото объркване.

— Не можеш ли да изключиш проклетата аларма? — извика Джоди.

— Само от командното! Цялата скапана система е отказала. Хайде! Дай да разкараме тоя тъпанар от тука!

Макдонъл метна Мистър Сноу през рамо, обърна се към съседния вагон и изтича нагоре по стълбите към втората палуба. След като извади от джоба си карта-ключ от червена пластмаса, той отвори вратата към малко тясно помещение. Беше килия за наказания. Метална койка, маса, стол, умивалник и тоалетна — всички завинтени към стените. Или спиш, или седиш, или се миеш, или сереш. Нямаше достатъчно място да вършиш повече от едно едновременно.

Макдонъл хвърли Мистър Сноу върху койката, отстъпи назад и натика Джоди в килията.

— Остани при него. Ще ви заключа вътре, окей? — Макдонъл измъкна пистолета си. — Не се безпокой, няма да забравя къде сте. — Той намери време да й пусне една тънка успокоителна усмивчица. — И браво, междудругото. Може би току-що ни спаси задниците.

Вратата се затваряше.

— Бък! Чакай! Какво да…

— Имаш пушка. Не се колебай да я използваш.

Макдонъл затвори вратата. Заключващият механизъм щракна и сега едно ъгълче от червената карта-ключ, която беше поставил в процепа, се подаваше навън на осмина инч. Процепът разполагаше с два захващача, които позволяваха картата да се хване с пръсти и да се изтегли. Именно това направи Бък с лявата си ръка — в дясната продължаваше да стиска пистолета си.

В онзи кратък момент, докато вдигаше лявата си ръка, мозъкът на Макдонъл осмисляше ситуацията и размишляваше какво да бъде следващото му действие. Едно вътрешно гласче му нашепваше, че Хартман вероятно е вън от играта. Експлозиите, които причиниха прекъсването на захранването и парата, бяха дело на някой добре запознат с устройството на ешелоните. Онези умни мюти, които бяха нападнали Дамата миналата година, им бяха изиграли голям номер, а този път Брикман определено беше намесен. Скапан мютски гъзоблизец!