Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 182

Викове и животински крясъци, приглушени удари на вкопчени в свирепа битка тела, звън на стомана и характерния звук на въздух под налягане, експлодиращ от дулата на пушките изпълваше въздуха, докато пионерите на долната палуба се бореха да отблъснат нападащите мюти. Макдонъл разполагаше с три избора: а) да остане на място и да организира локалната защита, б) да се опита да разбере какво е вдигнало командир Хартман във въздуха и ако е възможно, да си възвърне предния команден вагон, и в) да си проправи път през горната палуба до задния команден вагон, където лейтенант-командир Джим Купър, заместник-началника на ешелона, несъмнено се опитваше да удържи фронта.

Противопожарните аларми бяха заглушени, а предупредителните табели — изгасени. Сега от уредбата се носеше гласът на Купър, нареждащ на екипажа да остане в ешелона, да запечата входовете на долната палуба и да брани средната. Това беше логично. Ако успееха да завардят мютите на долната палуба, щяха да успеят да удържат влака, докато дойде подкрепление. За щастие под пилотните вагони нямаше рампи, но пък имаше под «кървавия» вагон. Лоша работа…

Шефът на пионерите реши да се свърже със заместник-командира на ешелона. Трябваше да му каже, че Брикман е минал на страната на диваците и че заедно с мютът с чиста кожа вилнеят из предната командна кола. Тази новина трябваше да бъде изпратена до Гранд Сентрал възможно най-бързо. Това решение не можа да се осъществи и картата-ключ така и не бе извадена от процепа.

От лявата му страна започна внезапна стрелба. Трима невъоръжени пионери-техници се заклатушкаха назад към коридора, водещ към следващия вагон. Макдонъл хукна от вратата на килията, зави по коридора и затрополи надолу по стълбите, за да избегне стрелбата. Докато техниците падаха на земята в предсмъртна агония, един мют с протяжен вик се метна през вратата с високо вдигната пушка. Макдонъл го свали с три куршума в главата.

Пионерът реши, че допълнителните амуниции ще му дойдат добре и се наведе да грабне падналата пушка, но преди да успее да я изтръгне от тялото на воина, с крайчеца на окото си зърна мигновено раздвижване на стълбите под него. Без да пуска пушката, той се прицели на сляпо и изстреля няколко куршума. Фююю, фююю, фююю… острите върхове на куршумите пронизаха тялото на мюта и го отхвърлиха към стената. Не успяха да го убият, преди той да стреля с арбалета си. Докато Макдонъл с все сили издръпваше пушката изпод тялото на воина, стрелата профуча през парапета на стълбището и се заби в откритата дясна част на гърлото му, забождайки езика му към небцето по пътя си към мозъка. Ударът накара пръстите му да се свият конвулсивно около двата спусъка и така той успя да застреля втори мют на долното стълбище и още един — на вратата отгоре.

В секундите преди Макдонъл да умре, лейтенант-командир Купър, заместник-командира на ешелона, също загина. Задната командна кола беше една от специалните мишени и когато рампите се спуснаха, една отбрана група мюти, въоръжени с трекерски пушки, се втурнаха от скривалищата си и нападнаха долната палуба. Екипажът, който все още се възстановяваше от експлозиите и беше объркан от заповедите за евакуация, се оказа лесна мишена.