Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 185

Стив вдигна вежди.

— Колко си хладнокръвен…

— Ами в този момент се държа доста по-добре от тебе. — Кадилак се изправи.

— Чудя се какво ли е станало с Мистър Сноу?

— Остави това! Старецът може да се грижи сам за себе си! Я ми покажи как да работя с радиото. Можем ли да променяме честотата, нали се сещаш, с оня пукащ шум? Не искам да ме чуват твърде ясно.

— Леле! Още нещо да искаш? Аз да не съм ти видео техник? Считай се за късметлия, че изобщо знам откъде се пуска! — Стив се огледа из командното и се концентрира. — Хайде, ей там е. Да се надяваме, че още работи…

Роз се включи. Усещането беше като хладна спокойна ръка на челото му. Твърде късно, сестричке! Твърде късно…

Глава 13

В 5.30ч. централно време, петнайсет минути след като първоначалните експлозии повредиха Дамата, Карлстром премина през въртящата се врата и влезе в Овалния кабинет. Президент-генералът, когото измъкнаха от леглото, за да му съобщят новината, беше както винаги изрядно облечен и излъчваше деловия вид на човек, работил вече часове наред.

Той поздрави Карлстром в присъщия си стил:

— Не мога да повярвам, че това наистина се случва, Бен. Хартман сигурно е човекът с най-лошия късмет на света.

— Или това, или е най-тъпият. Но както и да е. Може би това ще накара ешелонния отдел да не подкрепят загубеняци. Разгледахте ли картата с разположението на нашите отряди и мястото на инцидента?

П. Г. кимна.

— Да, докато се обличах. — Той заведе Карлстром към стола пред бюрото, като самият той седна на срещуположния стол. — Получихме две съобщения от Хартман. Уолис, моят началник на ударната група, е говорил с Малоун. Успели са с Брикман да се качат на ешелона, но останалата част от екипа не са извадили късмет. Ред Ривър е получил доклад от заместник началника на ешелона относно някаква стрелба на рампата. Той докладва и че е загубил връзка с Хартман. След това сигналът се изгуби, а после Хартман се свърза, за да ни каже, че няма връзка със задната командна кола.

— Доста е объркващо…

— Да, така е. Ето как стоят нещата. Скоро след като Малоун и Брикман пристигнаха, е имало серия от експлозии, които обездвижили влака, прекъснали захранването към оръдията и това довело до дефект в системата, която спуска рампите. Представяте си какво е последвало.

— Кристо! Не знаех, че е толкова лесно да ги докопат!

— Никой не знаеше.

— Хартман не може ли да вдигне рампите?

— Не и без централното захранване. Това е големия недостатък в операционната система. Проектантите не са предвидили едновременна авария и в двете командни коли.

— Явно не… — замисли се П. Г. — А естествено, свързващите звена се намират от външната страна на влака.

— Именно. Намират се в защитена шахта, която до момента се считаше за неуязвима, но…

— Не и за експлозивите…

— Точно така. СИНК-ТРЕЙН трябва незабавно да обърнат внимание на това. Така или иначе, именно тогава мютите са атакували.

— Кои точно мюти? Според последните въздушни доклади М'Колите се намираха на няколко мили западно от групата на Малоун.