Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 40

Ванахомен поклати глава и също заговори по-тихо:

- Личният интерес има своята роля и в мирно време. Знаеш ли колцина шуна мислят като теб?

Санфи изпръхтя.

- Всеки, който има очи и мозък. Помисли сам - жина вече са обеднели. Шуна, ако погледнем трезво, също не са цъфнали и вързали. Търговците започват да се впускат в контрабанда и други незаконни дейности, а половината военна каста продава кръвта и уменията си на изток. Колко време остава, докато всички тези семейства не започнат да уволняват работници и да съкращават прислуга? Колко, докато самият Хетава обеднее дотам, че да спре да помага на изпаднали в нужда? Тогава ще видим гладуващи деца по улиците и убийства пред самия праг на къщите си, отчаяние на всяка крачка… също като в Кисуа. - Санфи дръпна яка глътка от своята чаша и я остави на масата с въздишка. - Не, кисуатското управление не е от полза за никого от нас.

Ванахомен си спомни войниците и жената в дрехи на Лечител.

81

- Така е - съгласи се тихо. - Не е.

Санфи се усмихна едва забележимо и запуши гарафата.

- Да влезем вече вътре, та да се отървем поне малко от проклетата жега.

Ванахомен стана и взе двете чаши, като остави гарафата за Санфи. След ярката светлина на залязващото слънце в къщата бе сумрачно и стана още по-тъмно, когато домакинът затвори тежката дървена врата зад тях. Очите на госта привикнаха към мрака, докато Санфи го водеше към елегантна приемна с открехнати отвори на тавана за проветряване и допълнителна светлина.

И тук Ванахомен замръзна на място, видял под осветлението от слънцето най-красивата жена на света.

- Дъщеря ми Тианет - представи я Санфи. Макар да усещаше погледа на своя домакин, който жадно попиваше всяка негова реакция, Ванахомен не можа да стори друго, освен да се вторачи безпомощно в нея. Тя го гледаше открито, както бе прието за жена от нейната каста, но в осанката и се долавяше интригуваща потайност. Когато Тианет прекоси стаята към тях, той не можа да отлепи поглед, очарован от поклащането на това тяло под тежкия брокат на кисуатска одежда.

- Приветствам те, Принце на Залеза, Аватар на нашата Богиня - изрече тя.

Гласът, нисък и плътен като сладко тъмно вино, вдърви всичко у госта - от гърлото до стомаха, че и по-надолу. Но тя коленичи и това разруши магията - гуджаарейските жени никога не коленичеха. Не беше редно - те бяха богини. Ванахомен понечи да възрази, но се спря, когато Тианет вдигна ръце и ги кръстоса пред лицето със свити и обърнати навън юмруци. Манофлексия - най-висшият израз на уважение към помазан от боговете смъртен. За последен път Ванахомен я бе виждал в Яна-ян - преди цял един живот, когато разни просители се обръщаха към неговия баща.