Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 41

„Но сега Принц съм аз - не баща ми.“ А кога бе уместно една богиня да падне на колене? Само пред по-висш от нея бог.

82

Санфи докосна рамото му, Ванахомен трепна и отдели очи от жената.

- Десет рода от шуна и осемнайсет - от жина са готови да подкрепят нашата кауза - каза домакинът. - Те ще предоставят на династическия наследник, на теб, Принце, своите средства и въоръжени отряди. Заедно с банбарските ти съюзници ще представляват малка сила в сравнение с кисуатската армия, но в подходяща обстановка дори неголяма сила е способна на велики дела. Тронът на Залеза може да стане отново твой.

Итогава ще имаш жена като тази. Тези думи не бяха изречени, но увиснаха помежду им като безмълвно обещание. И докато гледаше сведената и глава, Ванахомен чу плътния като вино глас да го нарича Принц. Видя се на извития трон с Ореола на Залязващото Слънце зад главата си. До него щеше да седи Тианет като първа съпруга, а децата им щяха да отрупват стълбите под тях - жива украса на неговата слава и нейното съвършенство. Това бе най-сладкото видение, което бе имал извън пределите на Ина-Карек.

- Обичаите на гостоприемството, Принце, включват една много древна традиция. - Мекият като кадифе глас на Санфи погали рамото на госта. - Тя е отдавна забравена дори и в Ки-суа, но сегашният момент ми се струва съвсем подходящ за възраждането и. Някога, много отдавна, договореното между мъже се е скрепявало с нещо повече от ръкостискане.

Тианет вдигна поглед и като че ли го заби право в душата на Ванахомен. Тя посегна към ръката му, пое я - от мекотата на кожата и едва не го заболя, и се изправи на крака.

- Подробностите можем да обсъдим по-късно - каза Санфи. Пусна рамото на Ванахомен, а дъщеря му направи крачка назад и поведе госта след себе си. - Утре заран. Почини си добре, Принце.

Какво?… Ванахомен едва събра сили да погледне назад към Санфи, убеден, че не е разбрал правилно. Само че Сан-фи се усмихваше, а Тианет допря длан до бузата му и обърна лицето му към себе си. Привлякла отново изцяло вниманието

83

на младия мъж, тя кимна и продължи да отстъпва назад, без да пуска ръката му.

Така стигнаха нейната стая, тя дръпна завесата и Ванахомен отново бе Принц в нейните обятия, макар само за тази нощ.

84

7

GGD

Сянката

Ханани още трепереше, когато стигна до Хетава. Слънцето вече бе залязло, защото тя заобиколи през два пазара, вместо да поеме по най-прекия път през занаятчийския квартал. Повечето майстори работят нощем, когато е по-хладно, така че в квартала бе сравнително спокойно - хората едва се събуждаха, но кисуатски войници имаше и там. Те бяха навсякъде в града. Из пазарните улици се чувстваше по-сигурно - те бяха многолюдни, защото търговците тепърва започваха да затварят своите сергии за през нощта.

Когато изкачи стълбите пред храма, се зарадва, че Анарим вече не е на пост. Заместникът му почти не я погледна. Дали знаеше Анарим, че кисуатските войници издевателстват открито над хората в града? Надали. Иначе щеше да разпореди ескорта - нямаше само да го препоръча. Чувала бе слухове (кой не беше?), но се надяваше, че кисуатци ще покажат поне някакво подобие на респект към Закона и Мъдростта, които управляваха обществото в Гуджааре. Но ако Пазителите не знаеха, че нещата са се променили, то и Бирниците сигурно не знаеха.