Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 38

Той се извърна, като пренебрегна роптанието на собствената си съвест и парещия поглед в гърба си, и си тръгна.

*

Когато навлезе в квартала на висшите касти, гневът му се бе поуталожил. Стигна мястото по залез, когато градските стени се обагриха в пищните цветове на червено злато и слонова кост. Пред очите му се издигаше двуетажна сграда, заела цяло-

77

то пространство между две пресечки. Стилът и бе гуджаарейски в основата си, със стени от печена бяла глина и калдъръме-ни алеи, но тук-таме се забелязваха и чуждестранни елементи: покрита странична галерия за посрещане на гости, трегери от тъмно южняшко дърво. Кисуатски щрихи - къщата бе на шуна, а шуна никога не забравяха своя произход.

Мъж на около петдесет наводнения си вееше с ветрило край маса под навеса за гости, а на нея чакаха гарафа и две чаши. След кратък миг на дискретно наблюдение от ъгъла, за да се увери, че наоколо няма войници или други нежелани наблюдатели, Ванахомен приближи къщата и спря. Поклони се над една ръка, което бе повече от дължимото към този мъж с оглед собствения ранг на госта, но по-малко, ако се вземеше предвид облеклото му на обикновен труженик. Ванахомен каза на официален суа:

- Поздрави, господарю.

- Добре дошъл, чужденецо - отвърна мъжът също така официално, като го измери с поглед от глава до пети. После присви очи. - Или може би не си чужденец. Както и да е. Очаквах твоя пратеник.

Ванахомен склони глава.

- Моят пратеник ми каза, че мога да ти имам доверие, господарю Санфи. При това положение реших да дойда лично.

- Много рисковано решение.

- Човек се договаря най-успешно лице в лице с другия -така ме е учил моят баща в света на будните.

Господарят Санфи кимна и посочи второто място край масата.

- Заповядай тогава, чужденецо, който не си такъв. Бъди добре дошъл на моята трапеза. Сигурно от това дълго пътуване ти е пресъхнало гърлото.

Ванахомен седна. Санфи наля нещо в двете чаши.

- Извинявай - каза той на гуджаарейски, понеже официалната церемония на запознанството бе изчерпана, - не съм

78

извикал прислуга от полското си имение, та ще трябва да се задоволиш с моите скромни усилия.

- Изкарал съм дълги години сред варвари, така че тази любезност ми е достатъчна. Ако твоите слуги научат в какви условия съм живял, сигурно ще запушат носове и ще кажат, че съм прекалено покварен, за да ми прислужват.

- Умерената поквара е необходимо зло във властта - отвърна Санфи, като бутна едната чаша към госта. - Това признаваха даже от Хетава, преди всеобщата развала да проникне в собствените им редици. Не съм жрец, но ми се струва, че помислите ти са чисти.

Не бе много удобно да се води подобен разговор на открито. Улицата пред къщата на Санфи не бе оживена, но не бе и съвсем безлюдна - от време на време се показваше някой съсед или минувач. Част от тях кимваха към Санфи, поели по свои дела. Само че нито един истински шуна не би поканил гост в къщата си, преди да го почерпи отвън. Погазването на обичая можеше да събуди подозрения.