Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 35

Ванахомен спря на ъгъла срещу грозната картина. На улицата имаше още народ - той ги видя да жестикулират и да разменят възбудени реплики. Може би поне един щеше да събере кураж да се намеси… или пък всички щяха да останат по местата си, за да гледат как пребиват до смърт бедния глупак. И в двата случая Ванахомен не биваше да се бърка. Влязъл бе в града преоблечен - със семпла препаска без отличителни знаци, подобен тюрбан и евтина бронзова огърлица. Облекло

72

на обикновен труженик. Под препаската обаче носеше прикрепени към бедрото банбарски ножове, а в торбичката си имаше банбарски скъпоценности. Ако се опълчеше срещу войниците, можеха да го арестуват и почти със сигурност да намерят оръжието и бижутата. А това би имало твърде опасни последици.

Макар да го отвращаваше мисълта да си тръгне, колкото и наложително да бе това…

- Какво правите? - извика някакъв глас и Ванахомен насочи натам невярващ поглед.

Пред войниците се бе изправила някаква жена. Те спряха да ритат търговеца и се втренчиха в нея. Ванахомен не можеше да не стори същото. Жената, или по-скоро момичето, едва преди броени години достигнало зрялост, носеше мъжко облекло - от видимо преправяната препаска до огърлицата, предназначена за по-широки рамене. Под нея гърдите и бяха пристегнати с бели ивици плат, като онзи, който се използваше за трупове, подготвени за кремиране. Това не скриваше нейните прелести, но цялостният и вид бе прекалено абсурден, за да излъчи някаква еротика. Кестенявозлатистата и коса бе захваната назад в стегнат северняшки кок, който по никакъв начин не красеше напълно лишеното и от грим и дори от сажди за миглите лице.

Най-силно озадачиха Ванахомен кървавочервеният цвят на препаската и червеникавите мъниста на огърлицата. Такива носеха Лечителите на Хананджа, но никоя жена не можеше да стане Лечител или какъвто и да било друг Слуга на Богинята.

- Защо удряте човека? - попита тя и този път Ванахомен долови смайване в гласа и. Застанала бе пред входа на градината. Може би бе излязла от нея и затова не бе видяла побоя, преди да се натъкне на него съвсем неочаквано. - Що за… Как може да… - Тя замлъкна, видимо твърде уплашена, за да довърши някой от двата въпроса.

Войниците се спогледаха.

„Махай се“ - опита се Ванахомен да внуши на жената. Той беше забавил ход против волята си и стискаше юмруци. - „Просто си тръгни и се моли да не те последват.“

73

- Лечител… - обади се търговецът и се закашля, обърнал лице нагоре. Дишаше с усилие, а цялото му лице бе в кръв. -Лечител, недей да… не обръщай внимание на тези господари.

- Той пусна раболепна усмивка към войниците. - Те просто ми дават малък урок. Аз престъпих закона. Прибирай се в Хетава

- всичко тук е наред.

- Това няма нищо общо със закона - заяви жената и Ванахомен се запита дали е слънчасала, или си е глупачка по рождение. Кисуатците твърдяха, че зачитат Закона на Хананджа, само че той бе идвал и друг път тайно в града през годините, говорил бе с търговци и наемни войници, които му бяха обяснили как стоят нещата в действителност. Побои. Грабителство. Изчезване на хора. Нищо прекалено очебийно - те не бяха явни лицемери, но напълно достатъчно за благоразумните граждани да разберат, че не бива да се пречкат в краката на окупаторите.