Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 34

Усмивката и насърчи Ханани също да се усмихне, докато се покланяше за сбогом.

- В такъв случай непременно ще дойда пак - обеща тя. -Покой, Дане.

- Покой, дете.

Ханани излезе бавно по стълбите, а в главата и се вихре-ха черни облаци като при наводнение. Заради това не забеляза слугинчето, което направи пълния официален поклон зад нея, преди да затвори входната врата.

70

6

G0D Окупация

Ванахомен бе потънал така дълбоко в спомените си, докато крачеше из Града на Хананджа - след толкова време, и този път не дегизиран в банбарски дрехи, макар и не и в одеждите, които му се полагат по право, че забеляза кисуатските войници малко преди да стане прекалено късно. Пленен от уханието на градината Яфаи -от тежкия аромат на лунно цвете и жасмин, които го върнаха към отминалите дни в Яна-ян, към игрите на зарове с неговия баща и с Карис, едва не връхлетя върху двамата войници, току-що започнали да пребиват до смърт някакъв гуджаареец.

Жертвата бе зарзаватчия, проснал платнище с наредени по него купчинки фурми, едакийски пъпеши и няколко едри дря-ва недалеч от входа към градината, за да привлича вниманието на минувачите. Градският правилник предписваше на всички продавачи да използват за търговията си специално определени места - така се поддържаше ред. Но в дни като този, когато уличният калдъръм е толкова жарък, че можеш да си опечеш хляб на него, а на всеки му се ще хапка освежителен плод, повечето градски стражи си затваряха очите за нарушителите.

Тези кисуатски войници не го бяха направили. Търговецът пълзеше в краката им и се молеше на висок глас.

71

- Цяла седмица труд! - чу го Ванахомен да казва, преди единият войник да го ритне за пореден път. - Семейството ми ще остане без пари… - И мъжът ахна, когато другият войник стъпи право връз купчинката фурми..

- Цяла седмица труд? Това ли, бе? - Войникът говореше с ясно доловим акцент на кисуатски селянин. - Аз самият имам стопанство. С плодовете на седмичния си труд бих напълнил тая градина догоре! Но в Гуджааре всеки мързеливец може да забогатее. - Хвърли поглед към другаря си с усмивка. - Да покажем ли на тоя тингам какво значи истински труд? - И стъпи върху друг плод, който пльокна сочно. Двамата се разсмяха.

Един истински гуджаареец би понесъл стоически всичко това - изтърпял би безмълвно всяко издевателство от страна на двамата войници. Това бе единственият разумен и миролюбив подход. Войниците бяха отегчени и бе до болка ясно, че всяка съпротива ще предизвика още по-дивашко отношение от тяхна страна. Но изглежда търговецът бе истински ужасен от перспективата да лиши семейството си от препитание - а може и да не бе миролюбиво настроен по принцип. Преди войникът да настъпи един от пъпешите му, той се хвърли да го предпази с тяло.

Онова, което последва, можеше лесно да се предвиди, но пак си оставаше противна картина, дори за Ванахомен, който се бе нагледал и на по-лошо през годините, откак бе напуснал Гуджааре. Войниците започнаха да ритат човека с все сила -най-напред по гърба и раменете, вместо покритите от него плодове, а след като не се отмести - в ребрата и хълбоците.