Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 32

Ханани седна, а слугинята изчезна по невидим знак на Дане.

- Дошла съм да помоля за прошка - заговори Ханани, след като прецени, че периодът на благопристойно мълчание е изтекъл. Вътрешно бе нащрек, макар да бе вече решила, че ще приеме всяка казана от жената дума и ще изтърпи всеки израз на гняв. - Мисля, че нося известна отговорност за смъртта на

66

съпруга ти. Моят помощник бе този, който прие неговата Дан тогава.

Дане свъси вежди.

- Детето, което умря заедно с него ли?

- Да. Послушник, поел по пътя на Лечителите. Беше добре подготвен, а самата процедура бе рутинна, но… - Тя поклати глава; търсеше някакво смислено обяснение. Но такова нямаше. - Нещо се обърка. Вината е моя.

Челото на Дане се смръщи още повече.

- Казаха ми, че било нещастен случай.

- Помощникът ми бе само на тринайсет… прекалено млад, за да носи такава отговорност…

- Не. - Дане поклати глава на свой ред. - Възрастта на избора е дванайсет. На тринайсет едно момче е достатъчно зряло, за да носи отговорност за своите дела. Ти си му доверила тази задача, нали? Не си допускала възможност да се провали?

- Аз… - Ханани не бе готова за подобна реакция. - Аз му вярвах,господарке.

- За първи път ли му беше?

- Не, господарке. Правил го бе и преди - много пъти. Всички послушници се обучават да изтеглят и отдават сънни течности, независимо от пътя, който ще изберат в крайна сметка.

Дане въздъхна.

- Значи е било нещастен случай. Или… - Дане и хвърли проницателен поглед. - Да не би да са те изпратили да се извиняваш?

- Н-не. - Проклетото заекване! Появяваше се само когато е изнервена. - Никой не ме е пращал, но…

- Но обвиняват теб. Че кого другиго да обвинят? - Дане поклати глава и се усмихна едва-едва. - Едничката жена в Хе-тава. Очаквах да си по-висока.

Ханани се размърда неспокойно върху възглавницата си -не знаеше какво да отговори.

- Надявах се да науча нещо повече за съпруга ти.

67

Това бе твърде остър завой в разговора. Тромав преход. Усмивката на Дане мигом посърна и Ханани се прокле наум заради тази безобразна грешка. Но жената въздъхна дълбоко и кимна.

- Да научиш повече за него - повтори тя. - Да. Това ми харесва. Би било…

За ужас на Ханани, очите на Дане внезапно се наляха със сълзи. Тя извърна глава встрани, закри уста с шепа и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да предотврати риданието. Ханани посегна да докосне другата ръка на жената и се обърка още повече, защото тя сграбчи силно нейната. Но това сякаш и помогна да преодолее мига и да се овладее.

- Прости ми - проговори тя след още няколко дълбоки вдишвания. - Знам, че трябваше да отида до Хетава, да помоля за покой. Но ми е някак… подобре, като оставя мъката у себе си.

- Разбирам - съгласи се Ханани, мислейки си за собствените си дълги нощи след смъртта на Даю. Част от всичко това изглежда успя да се прокрадне в гласа и, защото върху лицето на Дане се изписа печална усмивка.

- Кажи ми тогава какво искаш да научиш за моя Хена?

Ханани се замисли.

- Набожен човек ли беше?

Дане така и не пусна ръката и, макар да не стискаше вече толкова силно - милваше я несъзнателно, може би търсеше утеха в телесното, понеже неосезаемото и причиняваше такава болка.