Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 270

Тя спря на прага в недоумение - мисълта и никога не бе стигала по-далеч от смъртта на баща и. Но когато последният резен от лика на Сънната Луна се спусна зад градските покриви, тя вдигна глава и видя най-високата звезда от съзвездието, назовано Оплаквача. Тя се вижда само през първия сезон от годината. Будната Луна вече изпъпляше от своето скривалище, за да я затули. Засега обаче звездата грееше по-ярко от всяка друга на западния небосклон.

Обърнала лице към нея, за да я следва, Тианет закрачи в нощта.

505

46

GGD

Принц на Залеза

Когато Ванахомен отвори очи, светът пак се бе променил.

- Здравей, Принце. - Познат глас, макар и не непременно желан. Ванахомен погледна в негова посока, за да съзре наведения над него Бирник Ниджири.

- Вана! - Ванахомен примигна. От другата му страна бе седнал Езак. Видял, че се събужда, той мигом скочи на крака.

Като се понадигна с усилие, Ванахомен установи, че е схванат от болка и толкова уморен, все едно не е спал въобще. Разтърка лице и съобрази със закъснение, че би трябвало да е ранен. Но не усещаше болка нито в гърдите, ни в бедрото. Опипа се и разбра, че раните са зараснали - останали бяха само окървавени дупки по банбарските му одежди.

- Ханани - проговори Ниджири. - Тя те излекува, докато те спасяваше от Стихийния сънуващ. Как се чувстваш?

- Уморен - отвърна Ванахомен. Можеше да спи цяла седмица. - Гладен.

- Ние храни тебе - обеща бързо Езак на развален гуджаарейски. - Или ти храни нас - вече богат цар.

Ванахомен се огледа. През многоъгълните прозорци и широко отворените бронзови двери в Залата на Благослова нахлу-

506

ваха слънчеви лъчи и цветни дъги. Легнал бе на една от няколкото лечебни пейки, поставени върху пиедестала в нозете на Богинята. Зад Бирника и Езак видя много народ - собствените му хора, смесени с гуджаарейските си съюзници, със Сестри и Слуги на Хананджа. Лезанем бе потънала в разговор с един Учител, Дети-ара се беше навел и говореше със сина си. Нямаше и помен от кисуатски войници. Нямаше ги и носилките, върху които лежаха преди спящите.

- Ти спал цяла нощ до деня - обади се Езак, дошъл вече на себе си. - Ние мисли фу атат кисуатци отровили теб, жрец вика не. Вика ти взет от магия.

- Така е - отвърна навъсен Ванахомен. Спомените му бяха смътни, неясни. Ако го бяха учили да помни сънища, може би щеше да извлече нещо смислено от тях, но сега в съзнанието му се мяркаха само червенина и гадости. И едно… уплашено дете? Нещо, свързано с Бирници?

Хвърли поглед към Бирник Ниджири и едва сега забеляза, че и той изглежда смъртно уморен. Имаше нещо много особено в държанието на този мъж, което отначало го озадачи - докато не си спомни колко много хора бяха умрели. Включително Карис. И тогава проумя настроението на жреца.