Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 32
Анджей Сапковски
— Нейман. Анджей Нейман. А това е инспектор Здиб. Моля за извинение, госпожо доктор. Сметнах представянето за излишно, тъй като вие всъщност се познавате с мен. Вие ми се обадихте по телефона. Назовахте ме по фамилия. И по чин, както шеговито се изразихте.
— Аз? — още повече се изненада Иза. — Обадила съм ви се по телефона? Моля за извинение, още от самото начало предполагах, че е някаква грешка. А сега съм сигурна, че е така. Никога не съм се обаждала в милицията. Никога. Сбъркали сте ме с някоя друга.
— Госпожо Иза — изрече със сериозен тон Нейман, — много ви моля да не затруднявате задачата ми. Занимавам се с дело за убийство, извършено в бившата градинска зона „Роза Люксембург“, понастоящем — „Генерал Андерс“. Сигурно сте чули — трима непълнолетни, заклани със сърп, коса, кука или някакво подобно оръжие. Чули ли сте за това? Не е далеч оттук, в покрайнините.
— Чух. Но какво общо има това с мен?
— Не знаете ли? Вие се занимавате с една от жертвите на това произшествие. Косвена жертва, така да се каже. Елжбета Грубер, на девет години. Онова момиченце, което е видяло целия ход на събитията, хода на престъплението. Тя е на легло в тази болница. Чух, че вие се занимавате с нея.
— А, онова момиче, което е в кома… Не, господа, тя не е моя пациентка. Доктор Абрамик…
— Доктор Абрамик, с когото вече разговарях, твърди, че вие много се интересувате от този случай. Тази Грубер роднина ли ви е?
— Повтарям още веднъж… Никаква роднина не ми е, не я познавам. Не знаех даже фамилията й…
— Госпожо Иза. Достатъчно. Толек, моля.
Брюнетът посегна към куфарчето си и извади малък плосък касетофон „Нешънъл Панасоник“.
— При нас разговорите се записват — каза Нейман. — Разговорът ни с вас също е записан. За съжаление, не от самото начало…
Комисарят неволно се изчерви. Началото на разговора не беше записано по съвсем прозаична причина — в касетофона в този момент имаше касета с „
— … прекъсвай, Нейман — изрече гласът на Иза. — Какво те интересува кой се обажда? Важното е какво ти казва. А казва ето какво: не бива да правиш това, което си замислил. Разбираш ли? Не бива. Какво искаш да постигнеш? Искаш да узнаеш кой е убил момчетата в градинския район? Мога да ти кажа, ако искаш.
— Да — обади се гласът на комисаря. — Искам. Моля ви да ми кажете кой го е направил.
— Направил го е онзи, който е преминал през Завесата. Когато се е надигнал веехал, Завесата се е пропукала и той е преминал. Когато Завесата се пропука, намиращите се наблизо умират.
— Не разбирам.
— Не е и необходимо — изрече рязко гласът на Иза. — Изобщо не е необходимо да разбираш. Трябва просто да приемеш за сведение, че знам какво смяташ да правиш. И знам още, че не бива да го правиш. И просто споделям с теб тази информация. Ако не ме послушаш, последствията ще бъдат ужасни.
— Момент — отговори гласът на Нейман. — Готвехте се да ми кажете кой…
— Вече казах — прекъсна го гласът на Иза.
— Повторете, моля.
— И за какво ти е нужно това? Мислиш, че можеш да направиш нещо на онзи от отвъд Завесата? В дълбока заблуда си. Той е извън твоя обхват. Но ти… Ти си в неговия обхват. Пази се.
