Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 34
Анджей Сапковски
— Попитах — каза Нейман. — Много хора ви разпознаха. Освен това знам от кой апарат е обаждането. Помислете сериозно, госпожо Иза. Моля ви, престанете да се ръководите от емоциите. Имаме си работа с убийство, със зверско убийство на хора. На хора, разбирате ли? Наясно сте, че това не може да се оправдае с нищо, особено пък със загриженост за доброто на животните. Това престъпление е типична проява на параноик, маниак. За да отмъсти за котка, е убил децата, които са я измъчвали. А утре ще убие някой друг, който бие куче. Другиден ще ви види сметката на вас, защото сте смачкали бръмбар на тротоара.
— Какво искате да кажете?
— Твърдя, че прекрасно знаете какво искам да кажа. Защото ви е добре известно кой е направил това и защо го е направил. Защото сте го лекували или ще го лекувате и знаете в какво се състои, с извинение, ненормалността на пациента ви. Това е някой, който, с извинение, е побъркан на тема защита на животните.
— Господин Нейман — обади се Иза, която се тресеше и вече не можеше да овладее треперенето на ръцете си и тежестта в гърдите, — самият вие сте побъркан. С извинение. Арестувайте ме. Или ме оставете на мира.
Нейман стана. Инспектор Здиб също се изправи.
— Жалко — каза комисарят. — Жалко, госпожо Иза. Ако все пак се решите, позвънете ми.
— Няма на какво да се решавам — каза Иза. — И не ви знам телефонния номер.
— Така значи — поклати глава Нейман, гледайки я в очите. — Разбрах. Жалко. Довиждане, госпожо Иза.
Хенцлевски
— Господин Хенцлевски — каза полицейският комисар Нейман, — мислех си, че си имам работа със сериозен човек…
— Ей! — Адвокатът вдигна предупредително ръка. — Внимавайте. Не сме в комисариата. Какво искате да кажете, по дяволите?
— Виждате ли? — каза инспектор Здиб, без да крие озлоблението си. — Толкова много вицове за милиционери имаше, и толкова малко — за адвокати. А както се вижда — напразно.
— Още една дума, и ще изхвърля и двама ви през вратата — каза спокойно Хенцлевски. — Що за дрънканици? Какво си позволявате, господа милиционери?
— Полицаи, ако обичате.
— Егати полицаите. Убиецът на сина ми си ходи на свобода, а вие идвате тук да говорите глупости. Е, давайте по същество. Времето ми е пари, господа.
— Прекалено много говорите — каза Нейман. — Като подкарате — и не можете да спрете. Говорите с нас, и което е по-лошо — и с други. И заради това се проваля цялото дело, господин адвокат.
— Какво се е провалило? По-ясно, господа.
— Говори ли ви нещо фамилията Пшеменцка? Доктор Пшеменцка, от психиатрията.
— Нямам познати психиатри. Каква е тя?
— Тя е една, която знае всичко, което сме планирали. И не го знае от нас. Излиза, че го знае от вас. А ако е така, значи тя не е сама.
— Глупости,
