Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 162

Дърпане, бърз плосък разрез по темето, пак рязко дърпане. Конетабълът закрещя така, че от пода и стените отново започна да се сипе мазилка. Исмаил го резна през адамовата ябълка. После скочи, размахвайки скалпа.

— Хи-и-их ей, ей, ей, е-е-е-ейейе хи-и-и-и-их!

Джемайма Тиндал наблюдаваше всичко това с усмивка, придаваща на лицето й вид на череп.

* * *

— Това е омагьосано село… — простена Джейсън Ривет, неспособен да се успокои след онова, което беше видял в процепа между дъските на плевнята. — Защо дойдохме тук… Всичко това са магии…

— Стига си дрънкал — промърмори чичо Уилям.

— Не ставай глупав, момче — щракна със зъби преподобният Мадокс.

Джейсън ги предупреди навреме. Сега всички бяха навън — пасторът, Абирам Торп с мускета, чичото с късата пушка. От верандите на къщите ги наблюдаваха жените. Мълчаливи. Неподвижни като стълбове. Около дългата маса край строящия се хамбар седяха мъжете. Те ядяха безмълвно, бавно вдигайки дървените лъжици. Не ги интересуваше нищо. Включително и приближаващият се Исмаил Сасамон, пеещ, крещящ, размахващ ножа и томахавката, гол, с почернено лице, омазан с глина, опръскан с кръв.

— Ей, ейа, ейа, ей, ей, ейа, ей…

— Стой, Исмаил! — извика пасторът. — В името на Бог ти нареждам да спреш! Исмаил!

— Стреляй, Абирам — изсъска Уилям Хопууд, виждайки, че индианецът не само нямаше намерение да спира, но даже се затича. — Стреляй! Да го пратим по дяволите! Да пратим червенокожия по дяволите!

Двамата натиснаха спусъците едновременно. Рязаната пушка на Уилям Хопууд засъска, засмърдя и задимя. Мускетът на трапера само изщрака.

— Божичко… — изстена Абирам Торп, гледайки празните щракания на петлето. Кремъкът го нямаше. Явно беше изпаднал заради разхлабения винт. — Божичко!

Уилям Хопууд се пресегна с трепереща ръка към кутията с барута. Абирам успя само да хване мускета за дулото и да го завърти, опитвайки се да нанесе страшен удар по главата на нападателя. Но индианецът се гмурна ловко под приклада и със силен замах заби ножа в корема на Абирам, а когато траперът се преви на две, му разби главата с мощен удар с томахавката.

— Исмаил — закрещя Мадокс. — Осъзнай се, безумецо!

Уилям Хопууд захвърли рязаната пушка, прицели се с пистолета. Исмаил Сасамон се завъртя и запрати томахавката. Тя удари чичо Уилям право в ръката, стиснала оръжието, отскочи и го уцели в лицето. Чичо Уилям приседна тежко, а пистолетът му гръмна. Пасторът странно се закашля и се олюля, на бялата му яка разцъфна голямо кърваво петно. Опитвайки се напразно да се улови за стълба, преподобният Мадокс рухна върху стъпалата. Джейсън Ривет настръхна зад оградата.

Исмаил Сасамон се наведе над тялото на Абирам Торп, хвана го за опръсканите с мозък коси. Уилям Хопууд, притискайки с ръкав течащата от лицето му кръв, все пак успя да сипе барут в рязаната пушка, дръпна петлето и вкара в тялото на индианеца половин фунт сачми.

Исмаил отлетя назад и падна, вдигайки облак прах. Уилям Хопууд изкрещя диво и триумфално, хвърли пушката, извади ножа и с три скока се добра до проснатия индианец, вкопчи се в завързаните на опашка коси, и продължавайки да крещи, направи разрез над ухото на жертвата си. Кръвта плисна върху ръцете и лицето му.