Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 161

— Цялото ти знание, жено — изрече бавно конетабълът, — въпреки това, в което нагло се опитваш да ме убедиш, не идва от твоята голяма и свръхестествена мъдрост. Съвсем не. Всичко, което знаеш, просто си го чула отнякъде. Някой ти го е разказал. Няма да питам кой, защото знам и без това. Твоите признания не са ми нужни. Ще ми кажеш само къде се крие този някой.

— Само това? — усмихна се Джемайма Тиндал. — И нищо повече? Много ми е интересно, как ще изтръгнеш от мен такова признание? Ще използваш същите методи, както и против жените от Сейлъм и против Мери Харгрейвс? Ще ме лишиш от сън? От вода? Ще обещаеш да ме помилваш? Ще ме завържеш за цяла нощ на кълбо, с пети на шията, така че на сутринта кръвта да се лее на потоци от носа ми? Или ще постъпиш както с Джанет Харгрейвс — просто ще ми раздробиш стъпалото чрез примка, стягана с колче? Ех, конетабле, конетабле, благодари на твоя Бог, че не мога да ти навредя, да ти причиня непосредствена болка. А е жалко, защото имам голямо желание за това.

Коруин бавно се приближи до стълба и свали от куката навито конопено въже.

— За разлика от теб, жено — каза той, проверявайки с дърпане здравината на въжето, — аз имам и възможност, и желание да ти навредя. А тъй като желанието е истинско и силно, то и вредата ще е голяма. Ще ми кажеш веднага какво знаеш. В противен случай ще ти изпотроша ставите.

— Опитай.

Когато той скочи към нея, тя направи само една крачка встрани и отвори малка врата в задната част на плевнята. На прага стоеше Исмаил Сасамон. Конетабълът едвам го позна.

Хенри Коруин беше смел човек. Той не се парализира от страх, а малко хора не биха се поддали на паниката при вида на Исмаил Сасамон. Индианецът беше гол, само бедрата му бяха покрити с разкъсана, завързана около кръста му риза. Лицето му. от челото до брадичката беше почернено с дървесен въглен, косите бяха завързани на опашка и украсени с орлово перо, торсът беше нашарен със сажди, глина и червена кора.

Хенри Коруин не се уплаши. Той светкавично измъкна изпод сюртука си пистолет, дръпна петлето и стреля право в лицето на индианеца. Но Исмаил Сасамон беше не по-малко бърз. Той отби дулото и куршумът се заби в гредата над дъската. В кълбата дим и посипващия се от тавана прах конетабълът за миг изгуби ориентация. И повече не успя да я намери.

Исмаил Сасамон го удари в слепоочието с покомокона. Конетабълът се олюля, а индианецът го удари още веднъж, така че слепоочната му кост изпука и хлътна. Коруин падна, хриптейки, напрегнатите му крайници затрепериха спазматично.

Индианецът седна на гърба му, хвана го за косата. Измъкна от колана си нож, стоманен нож от онези, с които търгуваха холандците от Шенектади. Направи кръгов разрез на кожата на черепа — над челото, над ушите и през тила. Не беше правил това никога през живота си, но се получи напълно ефективно.