Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 143

— Всичките.

— А кой беше този, който избяга? — попита рязко конетабъл Коруин.

— Мъжът ми — поясни спокойно тъмнокосата. — Работи на сечището. Избяга, защото го е страх от чужди хора. Той е… чуждоземец. Швед.

— Както и онези другите на поляната, нали? И те ли са шведи?

— Някои от тях. — Жената се усмихна мило. — Има и холандци, и един норвежец. Както разбирам, сте ги срещнали. И нищо не сте разбрали. Трябва да призная, че не говорят добре нашия език. Освен това, казано направо, са си необразовани…

— Забелязахме. А къде ви е селището?

— Наблизо, на брега на река Мисчиф Крийк. Селището също се казва Мисчиф Крийк. А аз съм Франсис Флауърс.

— Името ти не ни интересува — отсече Мадокс. — Води ни в селището, жено. Казах ти, че спешно ни е нужен по-сериозен човек. Притежаващ разум.

— Разбира се, разбира се. — Жената не се усмихна, но Джейсън можеше да заложи главата си, че в зелените й очи проблеснаха весели искрици. — Както заповядате, поддръжници на краля и закона. Аз, с ваше позволение, ще потегля най-отпред, за да предупредя за посещението ви подходящите компетентни личности.

Мадокс не благоволи да отговори. Той подкара коня с пета и го насочи към ясно видимата, завиваща зад гората пътека. Индианецът потегли заедно с него. Жената — Франсис Флауърс — скочи в двуколката, изсвири пронизително и изпляска с поводите. Пъстрият жребец веднага потегли в тръс, а двуколката заподскача след него като петниста жаба.

— Енергично язди девойката… — промърмори Абирам Торп…

— И в сеното сигурно си я бива — добави Адам Стаутън.

Чичо Уилям се изкикоти.

Тръгнаха покрай рекичката, която веднага след края на гората се разля нашироко. Веднага след разлива, зад нивите с царевица и жито, сред кленовете, брястовете и брезите се белнаха дървените плочки на покривите.

— Как го каза тя? — подхвърли конетабълът Коруин. — Мисчиф Крийк? Никога не съм го чувал. Реката несъмнено е приток на Суифт Ривър, но нито веднъж не съм чувал за селища на запад от плантацията Пенакук и Елуис Марш. Наистина, по-рано имаше, но всички изгоряха през седемдесет и пета, по време на Войните на крал Филип.

— Вече осемнайсет години оттогава — отбеляза Абирам Торп. — Строят хората. Търсят нови земи. Понякога надалеч…

— Надалеч — потвърди с горчивина пасторът. — Понякога твърде далеч. Особено ако имат повод за това.

— Какво намеквате, преподобни?

Мадокс не отговори.

Видяха как носещата се по кавалерийски двуколка намали скорост, после спря. Франсис Флауърс се наведе и размени няколко думи с някого — царевицата им пречеше да видят с кого. После жената изсвири и се понесе в тръс към селището.