Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 145

— Добра работа — оцени кратко. — Добре се справят.

— Личи си.

Когато видяха отряда, дърводелците прекъснаха работата си, а Джейсън Ривет въздъхна от смайване. Ако това не противоречеше на здравия разум, би могъл да се закълне, че пред него са неотдавна срещнатите дървосекачи от сечището, по някакво чудо прехвърлени тук. Със същите светли коси, със същите странни лица без бради и със светли вежди и ресници. Със същите безразлични, празни очи, в които не се забелязваше никаква реакция.

— Здравейте. Идваме от Уотъртаун. Ние сме поддръжници на краля и закона…

Мадокс млъкна. Беше разбрал, както и останалите, че разговорите с дърводелците са безсмислени.

— С тях не може да се говори — със звънък глас потвърди очевидното Верити Кларк. — Не се бой от тях, Ейдриън ван Рийсъл. Няма да ти сторят зло. Продължавай работата.

— Tot Uw dienst, juffrouw.

Конниците преминаха между сградите и веднага забелязаха онези, които ги чакаха на верандата на една от къщите.

Едната от жените беше вече познатата им Франсис Флауърс. Не можеше да не се забележи, че втората, малко по-стара, приличаше на малката Верити, така че тя несъмнено беше майката на момичето. Третата жена беше висока и слаба, костите прозираха под восъчната кожа на лицето й, а изпод шапката й се подаваха прошарени къдрици. Четвъртата жена, невероятно красива, имаше черни коси, лъщящи като крило на врана, и кървавочервени устни. Скромната салтамарка, обикновената памучна пола и бялата престилка й стояха добре и изглеждаха по-привлекателно, отколкото коприната и елмазите на жената на губернатора на Колонията. Но най-странна беше петата.

Петата жена, седнала в люлеещо се кресло с висока резбована облегалка, беше пълна и вече в доста напреднала възраст. Носеше черна шапка с тока и къса пелерина. Очите й бяха сиво-зелени, толкова светли, че изглеждаха сякаш нямат шарки, а само тъмните петна на зениците. Джейсън Ривет забеляза, че в очите й има нещо, което те кара да забиеш поглед в пода и да си признаеш, че ти си изял конфитюра. Пълната жена излъчваше авторитет. Но Джейсън Ривет не знаеше тази дума.

— Срещнах ги на полето, бабо — разнесе се в тишината пискливото гласче на Верити Кларк. — Това са поддръжници на краля и още нещо си там.

— Вече знаем това — каза Франсис Флауърс, усмихвайки се ехидно. — Вие, господа, изявихте желание да говорите с някой, който има подходящото положение, разум и пол. Те са пред вас.

— Добре дошли, господа — каза пълната жена със светлите очи. Ако Джейсън беше чул този глас зад гърба си, щеше да реши, че говори млада девойка. — Добре дошли в Мисчиф Крийк. Аз съм Дороти Сътън.

— Що за детинщини? — измърмори на висок глас пастор Мадокс. — Що за шеги? Къде е мъжът ти, жено?

— Не може да не сте видели гробището зад оградата. Той лежи там, Господ да се смили над душата му.

— Искам да говоря с мъж!