Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 142

До една от купите, почти съборена, стоеше строен пъстър жребец, впрегнат в доста олющена зелена двуколка. Никой от отряда не беше успял да каже нито дума или поне да направи жест на учудване, когато от сламата изскочи като изплашен елен светлокос мъж, гол до кръста. Без да губи нито миг, без дори да се огледа, той хукна да бяга, ловко прескачайки магарешките бодили и купчините слама; при това изобщо не му пречеха широките панталони, които той придържаше с ръце. И все пак панталоните постоянно се смъкваха, и преди беглецът да достигне тъмната стена на гората, на няколко пъти лъсна белият му задник, рязко контрастиращ със загорелия му гръб.

— Дяволите да ме вземат… — започна Адам Стаутън и млъкна, виждайки как от купата се надига втора фигура, този път на жена.

Джейсън Ривет преглътна и отвори уста.

Абирам Торп изсумтя, дърводелецът го подкрепи, чичото се изкикоти. Преподобният Мадокс се обърна в седлото и ги изгледа яростно.

— Като животни — процеди той. — Обзети от похот и потънали в грях като говеда. Няма нищо смешно, господин Хопууд. Какво се кикотите, господин Стаутън? Това е не само наглост и разврат, но и нарушаване на закона. Господин конетабъл Коруин…

— По-добре първо да разузнаем — натърти Абирам Торп, ставайки сериозен. — Да попитаме тази жена за пътя.

— Свещени думи — добави дърводелецът. — Първо трябва да й развържем езика. Така че плашете девойката със закони и наказания, защото ще избяга.

Но жената нямаше вид, че се кани да бяга. Тя се надигна от сеното, обу си дългите чорапи, нахлузи си обувките. Закопча роклята си, прикривайки формите си, които само допреди малко бяха на показ и при вида на които Джейсън Ривет го побиха тръпки и дишането му се учести. На юношата му се стори, че учестено дишат също и чичо му, и дърводелецът Стаутън, и конетабълът. С приближаването на жената дишането им се ускоряваше още повече. А тя се приближаваше, чистейки с пръсти тревичките от разкошните кестеняви коси, стигащи до средата на гърба й.

— Не се бой. — Адам Стаутън се облиза. — Ние сме християни, поддръжници на краля и закона.

— Не се боя ни най-малко — усмихна се жената, смело вдигайки към конниците зелените си очи. Тънката ленена рокля беше плътно прилепнала към гърдите й.

Джейсън Ривет отново преглътна и почувства, че седлото изведнъж е станало неудобно, а панталоните му — тесни.

— Не ме е страх от вас, християни, поддръжници на краля и закона. Ако наистина сте такива, за каквито се представяте.

— Такива сме! — потвърди Хенри Коруин, гордо излъчвайки костеливото си тяло. — А в тези краища ни доведе…

— Това, което ни доведе тук — хрипливо го прекъсна преподобният Мадокс, — е предназначено за по-достойни уши. И разум, способен да го разбере. Прикрий безсрамната си голота, жено.

Мина известно време, преди тъмнокосата жена да разбере, че преподобният има предвид ръцете й, оголени до над лакътя. Тя ги покри с изчистената от сеното рокля, без да отмества поглед от пастора, което явно много ядосваше Мадокс.

— В Колонията в Масачузетския залив — прогърмя пасторът, поглеждайки жената сякаш не от седлото на сивия скопец, а от върха на планината Синай — безсрамното разголване се преследва от закона. Както и развратът. Казвам ти това, за да го запомниш, което аз ще подпомогна, като разговарям с някой от местните власти. А сега ни покажи пътя към селището, което, предполагам, се намира наблизо. Покажи ни пътя към някой, с който можем да поговорим. Човек със съответното положение, длъжност и разбира се, пол! Разбираш ли думите ми, жено?