Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 140

Преподобният Мадокс, разтревожен от скърцането на кремъковия механизъм, се обърна назад. И на него му беше известно ширещото се мнение за чичото. И също беше забелязал как от сънлив и безразличен към всичко ленивец Уилям Хопууд се беше превърнал в хищник с пламнал поглед.

— Стреляйте само по команда, мистър Хопууд — изсъска той. — По команда, не по-рано. Разбрахте ли?

Движеха се нагоре по течението, лавирайки между струпванията от сасафраси и сумакови храсти. Скоро и нетренираният слух на Джейсън долови съпровожданите от ехо удари на няколко брадви. А малко по-късно рязък трясък и съвсем близкото хрущене на чупещи се клони известиха за резултатите от усилията на дървосекачите. След минута отрядът от Уотъртаун излезе на сечището. Заблестяха отсечени дървета и стърготини. Замириса на смола.

Дърварите бяха шестима. Трима сечаха клоните от повалените борове. Двама търкаляха към края на поляната големи дънери, умело управлявайки впряг от два ниски и набити космати коня. Последният, който беше най-близо, събираше клоните и ги подреждаше на купчини.

Когато видяха отряда, дървосекачите застинаха, Джейсън забеляза, че всички имат еднакви светли коси и някак странни лица.

— Не се бойте, хора! — извика Мадокс, като леко разтвори мантията си, за да се видят сребърните ресни, с които беше обшита обърнатата яка на свещеника. — Ние сме добри християни, поддръжници на краля, реда и закона.

Дърварите не изглеждаха изплашени. Наистина, бяха ги сварили неподготвени, но не успяха да ги изплашат. Те несъмнено бяха виждали и мускети, и пушки с къси цеви, и пистолети, но върху широките им, наподобяващи месечини лица, не се появи и сянка на страх. Тези широки лица — Джейсън Ривет вече беше разбрал, че изглеждат странни заради липсата на бради и заради неестествено светлите вежди и ресници — не изразяваха нищо, освен абсолютно безразличие.

— Ние сме християни и стражи на закона — повтори преподобният, докато се надигаше в седлото и оглеждаше сечището. — Идваме от Уотъртаун, окръг Мидълсекс. Преследваме избягал от затвора престъпник, осъден от законния съд на Колонията в Масачузетския залив.

— Този престъпник е жена — добави конетабъл Коруин. — Млада светлокоса жена. Да сте виждали такава?

Дървосекачите го гледаха така, сякаш е прозрачен. Сякаш изобщо не разбираха думите. Сякаш изобщо не ги чуваха. Този, който се намираше най-близо, се извърна и спокойно продължи да събира клоните, сякаш нищо не е станало.

— Какво, не разбирате ли? — избухна Коруин. — Или се правите, че не разбирате?

Единият от дървосекачите, най-високият, прехвърли брадвата си от едната ръка в другата, отвори уста и няколко пъти раздвижи устни, съвсем като риба. После изрече нещо абсолютно неразбираемо.