Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 130

— Лошо няма — прозях се аз, показвайки резци, кучешки зъби, премолари и молари, казано накратко цялото ми чене и зъбен емайл, — лошо няма, Ваше величество, аз така или иначе щях да бъда принуден да откажа поканата. Не съм почитател на крокета, предпочитам други игри и забавления. А що се отнася до отбора играчи, то не разполагахте ли и с резерви?

— А теб какво те касае — присви очи Маб — какво имаме и какво нямаме?

— Разбирате ли, трябва да прибера оттук госпожица Лидъл. Надявам се, че това няма да ви развали забавлението?

— Аха. — Имитирайки усмивка, Маб също ми продемонстрира част от ченето си. — Аха. Разбирам. Само ми обясни, защо безкрайните ни спорове относно хегемонията трябва да включват и отнемането на играчки? Ние какво, да не сме деца? Нима не може, след като предварително сме се уговорили за времето и мястото, да се реши това, което трябва да се реши? Може ли да ми обясниш това. Честър?

— Маб — отвърнах аз. — Ако имаш желание да дискутираш, само назови времето и мястото. Предварително, разбира се. Сега не съм в настроение да уреждам диспути. Освен това играчите се тормозят. Затова просто отмъквам госпожица Лидъл и изчезвам. Няма да се натрапвам.

— За какъв дявол — когато нервничеше, Маб започваше да говори на някакъв ужасен жаргон — ти трябва това дете, проклета котко? Защо толкова много ти е дотрябвала? А може би работата съвсем не е в детето? А? Отговори ми!

— Казах ти, нямам желание да споря. Същото се отнася и за отговарянето на въпроси. Ела тук, Алиса.

— Хич и не помисляй да мърдаш, сополанке. — Маб стисна с пръсти рамото на Алиса и лицето на момичето се сгърчи и пребледня от болка. От изражението в тъмните й очи стигнах до извода, че тя е започнала да разбира какви игри се играят тук.

— Ваше величество — огледах се и видях, че Les Coeurs започват лека-полека да ме обграждат, — благоволете да свалите прекрасната си ръчичка от рамото на това дете. Веднага. Благоволете, ваше величество, да инструктирате своите подлизурковци да спазват предвидената в протокола дистанция.

— Сериозно? — Маб показа и останалата част от ченето си. — А ако не благоволя, какво ще се случи, ако мога да запитам?

— Можете. Тогава, червенокоса измамнице, аз също ще се откажа да спазвам протокола. Ще изкарам вътрешностите на цялата ваша банда смотаняци.

Това сложи край на празните приказки. Les Coeurs изведнъж се нахвърлиха върху мен, без да чакат Маб да им заповяда и да махне с обсипаната си с пръстени ръка. Нахвърлиха ми се всичките, които присъстваха. А те бяха много.

Но аз бях подготвен за това. Разхвърчаха се парчета от украсените им със символи на карти за игра салтамарки. Разхвърчаха се парчета от тях самите. От мен също, но в значително по-малко количество. Паднах по гръб. Това донякъде ограничи маневреността ми, но затова пък можех да ги правя на кайма и със задните лапи… Усилията ми постепенно започнаха да се увенчават с успех — няколко Les Coeurs, здраво белязани от моите нокти и зъби, се обърнаха в срамно бягство, пренебрегвайки воплите на Маб, която с прости думи им даваше заповеди, какво точно и откъде да ми изкормят.