Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 129

— Ха-а-а-ха-а-а! — запищя сянката, кръжейки около свещника. — Ядат ли котките прилепи?

Венера присви уши, засъска, изви гръбнака си и яростно изхъка. Радецки предвидливо увисна на абажура.

— Честър! — извика той отвисоко, разпервайки едното си крило. — Арчи заповяда да ти предам да побързаш. Лоша работа! Les Coeurs отведоха момичето! Побързай, Честър!

Аз изругах много грубо, но на египетски, така че никой не ме разбра. Погледнах към Алиса. Тя дишаше спокойно, на лицето й се беше появило нещо като руменина. Но, дявол да го вземе, тя още не идваше на себе си!

— Тя все още вижда съня си — откри Америка Чарлз Латуидж Доджсън. — И се боя, че това не е нейният сън.

— Аз също се боя от това — погледнах го в очите. — Но сега не е време за разсъждения. Трябва да я измъкнем от бълнуването, преди нещата да станат необратими. Радецки! Къде се намира сега момичето?

— На полянката в Страната на чудесата! — изскърца Радецки. — На полето за крокет. С Маб и Les Coeurs!

— Да отлитаме!

— Отлитайте! — Венера Уайтблек показа ноктите си. — Аз ще пазя тук.

— Секунда само. — Чарлз Латуидж потри челото си. — Не мога да разбера всичко… Не знам накъде и защо се каните да летите, но… Няма да успеете без мен… Точно аз трябва да измисля края на тази история. А за да го направя… By Jove! Трябва да дойда с вас!

— Шегуваш се — изхъках аз. — Сам не знаеш какво говориш.

— Знам! Това си е моята фантазия.

— Вече не е.

* * *

По пътя наобратно horror vacui беше още по-гадно. Затова бързах. Случва се при подобни прехвърляния бързането да се окаже пагубно. Малка грешка в изчисленията — и попадаш във Флоренция през 1348 година, по време на епидемията от Черна смърт. Или в Париж, през нощта на 23 срещу 24 август 1572 година.

Но на мен ми провървя. Попаднах точно там, където трябваше.

* * *

Шапкаря не грешеше и не преувеличаваше, като наричаше тази долна банда кухи фукльовци. Те правеха всичко ефектно и заради ефекта. Винаги. Така беше и сега.

Разположената между акациевите дървета зелена площ неуспешно се преструваше на игрище за крокет. Ефектът се получаваше заради забитите в нея полукръгли вратички, които на крокетен жаргон се наричаха arches. Около десетима Les Coeurs държаха в ръцете си реквизита: чукчета, или mallets, а на тревичката се въргаляше нещо, което би трябвало да представлява топки, но всъщност приличаше на свити на кълбо таралежи. Тон в групата даваше, разбира се, червенокосата Маб, наконтена в карминов атлас и крещящи бижута. С повишен тон и властни жестове тя показваше на Les Coeurs местата, които трябваше да заемат. Междувременно едната й ръка не слизаше от рамото на Алиса Лидъл. Момичето наблюдаваше кралицата и подготовката за играта с искрен интерес и пламнали бузи. Тя определено не разбираше, че се готви не игра, а садистична и показна екзекуция.

Неочакваната ми поява предизвика — както обикновено — леко объркване и шум сред Les Coeurs, което обаче беше набързо пресечено от Маб.

— Съжалявам, Честър — рече студено тя, мачкайки с обсипаните си с пръстени ръце воланчетата на рамото на Алиса. — Много съжалявам, но вече си имаме пълен комплект играчи. Между другото, точно по тази причина не ти изпратихме покана.