Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 132
Анджей Сапковски
Защитавах се яростно. Дадох всичко от себе си. Но той беше по-голям и адски силен. Преди да успея да го сваля от себе си, той здраво поработи върху мен.
Едва се държах на лапите си. Кръвта ми капеше в очите и се съсирваше върху хълбоците ми, а острият край на едното от счупените ми ребра усилено се опитваше да намери нещо в десния ми дроб. Алиса крещеше така, че ушите ми пищяха. А Джаберуокито със сила избърса яйцата си в тревата, помръдна остатъците от ушите си, погледна ме изпод разкъсаните си клепачи и над кървящия носоклюн. Отново раззина паст и изведнъж рязко я затвори. Вместо отново да се хвърли върху мен и да ме доубие, той внезапно млъкна като омагьосан. Като кравешки задник.
Аз се обърнах инстинктивно и, честно ви казвам, за последен път бях виждал такова нещо в „Раждането на една нация“ на Грифит. Между дърветата към мен се носеше помощ. Но това не беше
Търляха се честлинни комбурси (и сврецваха в плите), а щурпите бяха съвсем окласни (и равапсатваха прасурси).
Няма да повярвате, но Джаберуокито побягна първо. След него с подвити опашки се втурнаха онези от
Закълнете се, че няма да се смеете. Миг по-късно видях как един бял заек с розови очи поглежда часовника, който беше извадил от джобчето на жилетката си. След това паднах в черна бездънна дупка.
Падането продължи дълго.
Аз съм котарак. Винаги падам на четири лапи. Дори и да не го помня.
* * *
— Ах — неочаквано каза Чарлз Латуидж Доджсън, облегнал лакти върху върбовата кошница с пирожки. — Познато ли ти е, Чешърски котарако, разкошното усещане за сънливост, съпътстващо събуждането в лятното утро, когато въздухът е изпълнен с пеенето на птички, през отворения прозорец подухва живителен вятър, а ти, лежащ с притворени очи, виждаш, сякаш все още насън, лениво поклащащите се зелени клонки и повърхността на водата, покрита със златисти бръчици? Ах, повярвай ми, Котенце, това е блаженство, което граничи с дълбок копнеж, блаженство, което пълни очите със сълзи, подобно прекрасна картина или стихотворение.
Няма да повярвате. Той не заекна нито веднъж. Пикникът си вървеше както му е редът. Алиса Лидъл и сестрите й играеха шумно на брега на Темза, една по една влизаха в привързаната за брега лодка и една по една скачаха от нея. Ако междувременно се случеше някоя от тях да пльосне в плиткото, тя писваше заразително и повдигаше високо полите на роклята си. Тогава седящият до мен Чарлз Латуидж Доджсън слабо се оживяваше и леко се изчервяваше.
—
