Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 3

— За бурята знам — увери го Илейн, която изгаряше от любопитство. — Ти ми кажи за момичето.

— Ами докато виелицата била сковала всичко, обадили й се от „Ню Йоркър“ с предложение да направи биографичен профил на Ванс Колдър.

— Новият Кари Грант — обясни Дино, сякаш беше възможно точно Илейн да не е чувала за голямата филмова звезда.

— Да, да… — нетърпеливо го пресече тя.

— Разбрало се, че той не бил давал обширно интервю от двайсет години насам — продължи Стоун, — така че ударът щял да бъде голям. Арингтън познаваше Колдър от известно време… всъщност, когато се запознахме, тя го придружаваше на едно вечерно парти.

— Остави светските ангажименти — каза Илейн.

— Добре де, стоя си значи в Сейнт Маркс на борда на наета яхта и чакам Арингтън да се появи отнякъде, и изведнъж изниква страхотна блондинка на прекрасна яхта — сам-самичка. Оказва се, че била тръгнала от Канарските острови със съпруга си, когото вече… го нямало. Обвиниха я в убийство и… аз се захванах със защитата й.

— Сякаш не чета вестници — вметна Илейн. — Сякаш цялото западно полукълбо не поглежда пресата и няма представа за процеса.

— Добре, добре… Арингтън редовно ми пращаше факсове и се оправдаваше, че цялото й време било ангажирано с Колдър, докато един ден получих факс, в който пишеше, че се налагало да замине с него за Ел Ей, за да събере повече материал.

— „Да събере материал“… това ми харесва — многозначително се усмихна Илейн.

— Написах й писмо, излях й в него сърцето си, на практика й направих предложение…

— „На практика“? Какво означава това? — поиска да разбере Илейн.

— Добре де… искам да кажа, не с толкова много думи, но съм сигурен, че беше ясна общата идея.

— Която тя не е схванала?

— Тя изобщо не е получила писмото. Дадох го на една дама, която се връщаше във Флорида, за да го прати по „ФедЕкс“, само че самолетът й се разби при излитането.

— Е, това поне е най-доброто извинение, че някой не е писал, което съм чувала — каза Илейн. — Сигурен ли си, че не го е изяло кучето ти?

— Кълна се, написах й писмото! И преди да събера сили да й го напиша отново, получих от Арингтън факс, с който ме уведомяваше, че тя и Колдър са се оженили предния ден в Нийдълс, Аризона. Какво можех да направя?

— Трябвало е да го направиш преди много, мнооого време — информира го Илейн. — Да не би да си си въобразявал, че това страхотно момиче ще те чака, докато се наканиш?

— Може би, но вече беше късно, Илейн. След два дни ми предстоеше процес и животът на една жена зависеше от мен.

— Като се има предвид как завърши всичко, за нея щеше да е било по-добре, ако беше тръгнал да си връщаш Арингтън — обади се Дино.

— Благодаря, Дино, точно от тази преценка се нуждаех.

— Винаги съм на твое разположение.

— И така, сега Арингтън е омъжена за мъжа, когото „Пийпъл“ нарича най-привлекателния човек в Америка, а аз… — Гласът му заглъхна.

— От колко време са женени? — поинтересува се Илейн.

— Не знам… два и половина… три месеца.

— Вероятно вече е късно — замислено каза Илейн. — Освен ако бракът им не се е оказал успешен.