Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 5

— С каква цел? — попита Дино.

— Ще ти кажа по-късно — измъкна се Стоун.

— Поздрави Арингтън от мен — поръча Илейн и го погледна над очилата си.

— Можеш да си сигурна, Илейн — увери я той, целуна я по бузата, излезе от ресторанта и се огледа за такси.

2.

Шофьорът, неотдавна дошъл в Щатите бивш жител на индийския субконтинент и прекалено уверен в способността си да общува на английски, се загуби в Ню Джърси. Ползвайки езика на жестовете, Стоун го насочи в правилната посока към летище „Титърбъроу“. Вече беше заваляло. Пред терминала на „Атлантик Авиейшън“ Стоун плати на човека, взе си багажа, изтича в безлюдната зала и се насочи към младата жена зад гишето.

— Търся самолета на „Центурион Студиос“ — каза й той.

— Той е единственият отвън — отговори му тя, прозя се и посочи към вратата в дъното.

Стоун спря на прага, огледа пистата и се усмихна.

— Охо, „G-IV“ — каза си той на глас. Това беше най-големият и най-добър модел от категорията на фирмените реактивни самолети. Досега не се бе качвал на такъв. Двигателите му вече подгряваха. Стоун изтича под дъжда до самолета и се качи ловко по стълбичката с багажа си в ръка.

Пред него се материализира млада жена в светъл костюм на Армани.

— М-р Барингтън?

— Да.

— Дайте ми пътните си чанти и седнете, моля — готови сме за излитане. — Тя изчезна в задната част на салона с двете му чанти и го остави да се грижи сам за куфарчето си. Той седна на най-близкото свободно място. В дъното на салона мъж с достолепна външност седеше на диван и говореше по миниатюрния си мобилен телефон. Стоун си сложи колана и в същия миг самолетът потегли. Искаше му се да отиде в пилотската кабина и да проследи излитането, но вратата беше затворена. Задоволи се да гледа струящия по прозореца дъжд.

Без да спира нито за миг рулирането, самолетът се изнесе на пистата за излитане и рязко ускори. След секунди бяха във въздуха и набираха височина под остър ъгъл. Отново се появи стюардесата и се надвеси над него. Беше красива по онзи лишен от индивидуалност, характерен за стюардесите начин. Демонстрираше с видимо удоволствие скъпо струващите си зъби.

— Ще желаете ли нещо за пиене? — изгука в ухото му тя.

Сърцето на Стоун още не можеше да се успокои след бягането.

— Да… бренди, ако може.

— Разполагаме с първокласен коняк „Хайн“ от 55-а и с дори малко наистина отлежал „Арманяк“.

— Ще опитам от него — каза й той. Секунди по-късно вече топлеше в ръцете си издута кристална чаша с тънки като хартия стени.

— М-р Регенстайн ми поръча да ви предам, че за него ще е удоволствие, ако му правите компания отзад, когато сигналът за поставяне на коланите изгасне — прошепна стюардесата.

— Благодаря — каза Стоун. Регенстайн… имаше нещо познато в името, но не можеше да се сети. Отпи пробна глътка от арманяка, в този момент самолетът изравни, и малкият стилизиран знак на закопчан колан изгасна. Разкопча се и отиде назад по пътеката към очакващия го мъж.

Мъжът стана и му подаде ръка.