Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 2

— Ето там — посочи с пръст Вини.

— Подай ми ги — нареди Мани. Взе ги, закрепи скобата към другия край на веригата и я затегна с клещите. — Мисля, че така вече е добре — огледа той резултата от труда си, вдигна котвата и я подаде на Стоун.

Стоун я пое в прегръдките си, сякаш беше голямо кутре.

— Последна дума, Стоун? — вежливо се осведоми Мани и Вини избухна в луд смях.

— „Последна дума“! Ха-ха… това беше добре.

Двамата избутаха Стоун до перилата, които опряха в коленете му.

— Дръж го така, Вини — за последен път нареди Мани, пусна ръката на Стоун и мина зад него. — Останалото остави на мен… — Той хвана за опора занитения към палубата рибарски стол и сложи крак върху задника на Стоун. — Е, с най-добри чувства от Онофрио Иполито — каза той и тласна Стоун през борда.

Стоун не бе очаквал, че водите на Пасифика могат да бъдат толкова студени, но от друга страна — мина през главата му — той не бе очаквал много неща. Пусна котвата и се заби след нея към невидимото дъно, полагайки отчаяни усилия да задържи въздуха в гърдите си.

1.

Бяха в „При Илейн“, късно вечерта. Стоун Барингтън седеше на една от най-добрите маси в компанията на своя стар приятел и бивш партньор Дино Бакети, шеф на следствения отдел към 19-о полицейско управление, Ню Йорк, и Илейн, която си беше просто Илейн.

Джек, главният сервитьор, разчисти остатъците от вечерята, след което на Стоун и Дино донесоха бренди. Не какво да е, а специално — Дино държеше бутилка от собствените си запаси, скрита зад бара, и това страшно дразнеше Илейн, понеже нямаше как да му вземе пари за питието… не че не намираше други начини да му ги измъкне.

— Окей, сега искам да чуя за Арингтън — каза Илейн.

— Илейн — намеси се Дино, — знаеш, че Стоун още страда след като тя го напусна.

— На кой му пука? — не без основание се осведоми Илейн. — Искам да разбера как така я е оставил да си тръгне. Защото това момиче беше изключително!

— Съществува споделяно от много хора мнение — каза Дино, — че тя е искала да избегне съдбата да преживее остатъка от живота си под името Арингтън Барингтън.

— И никой не би могъл да я обвини в това — съгласи се Илейн. — Хайде, Стоун, изплюй камъчето!

Стоун дълбоко въздъхна.

— Не знам дали вие двамата съзнавате колко много неща ви позволявам.

— Казвай, казвай — подкани го Дино.

— Така де — подкрепи го Илейн.

Стоун въздъхна отново.

— Ами-и, стана така… — започна той и спря.

— Да? — окуражаващо го подкани Илейн.

— През февруари трябваше да прекараме десет дни, плавайки край Сейнт Маркс.

— Никога не съм чувала за Сейнт Маркс — призна Илейн. — Къде е това?

— Красив малък остров, сгушен между Антигуа и Гваделупа. Както и да е, уговорката беше да се срещнем на „Кенеди“ за полета до там, но някакъв ангажимент й попречи, тя се обади да каже, че ще вземе следващия полет, а тогава удари снежната буря…