Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 6

— Аз съм Лу Регенстайн — съобщи той.

Стоун стисна ръката му:

— Казвам се Стоун Барингтън. — Мъжът беше доста по-стар, отколкото му се бе видял отдалеко. Изглежда, гонеше седемдесетте.

— О, да — приятелят на Ванс. Моля ви, седнете. Благодаря, че се съгласихте да дойдете — хубаво е човек да има компания по време на тези дълги полети.

Стоун седна в удобното кресло срещу дивана.

— Извинявам се, че ви задържах, но шофьорът на таксито ми се загуби.

— Естествено — измърмори Регенстайн, — това го умеят. Номерът е да се поръча кола от „Атлантик Авиейшън“ — само така можете да имате шофьор от Джърси.

— Ще го запомня — въздъхна Стоун.

Регенстайн сбърчи нос:

— Пиете арманяк? — попита той. — Може ли?

Стоун му подаде чашата, а Регенстайн навря носа си в нея и дълбоко вдъхна.

— А-а-а-а-а — въздъхна той с упоение и му върна чашата. — Не съм вкусвал алкохол вече трийсет години, но този букет винаги ще го помня. Прекрасен е!

— Определено — съгласи се Стоун.

— Струва ми се, че срещнах някъде името ви съвсем наскоро — продължи без преход Регенстайн. — Някаква карибска история?

— Сейнт Маркс.

— А, да — защитавахте онази млада красавица, обвинена в убийството на съпруга си. — В гласа му прозвуча заговорническа нотка: — Кажете ми, тя ли го е направила? Или това би означавало да нарушите тайната между адвокат и клиент? Не бих искал да ви карам!

— Мога да ви кажа с възможно най-висока степен на увереност, че не го е направила тя — отговори Стоун. — И, не, моят отговор не нарушава тайната.

— Възможността да се довериш някому е най-важното нещо в живота — сериозно каза Регенстайн. — Особено в нашия бизнес. Говоря за развлекателния бизнес, разбира се.

— Според мен това е в сила за всеки вид бизнес.

— Но особено за нашия. Ние живеем в атмосфера на толкова много клюки и лъжи, че да можеш да разчиташ някому и да си позволяваш да му казваш истината, е нещо, чиято ценност трудно може да се преувеличи. Макар да ръководя голям отдел за подготовка и сключване на договори, където работи екип с единствената задача да уточнява и най-дребните подробности в дадено споразумение, винаги съм се гордял с това, че оставам зад сделка, сключена с обикновено ръкостискане.

— Предполагам, че ако всички постъпваха така, аз и колегите ми щяхме да умрем от глад — каза Стоун.

— Да, адвокатите са необходимост в нашия свят. Кажете ми, гордеете ли се, че сте адвокат?

Стоун се замисли за момент:

— Бях горд, когато завършвах юридическия факултет, бях горд и когато издържах изпита пред адвокатската колегия, защото това са… километрични камъни, маркери за натрупването на съответното количество знания, но не мога да кажа, че се гордея с професията си като цяло. И все пак има достатъчно безукорно честни адвокати, заради които не се срамувам да се нарека един от тях.

— Адвокатски отговор — усмихнато коментира Регенстайн.

— О, мога да го кажа и по-направо — каза Стоун. — Гордея се, че съм добър адвокат и правя всичко, за да бъда такъв.

— Винаги съм предпочитал директните отговори — погледна го Регенстайн, — само че толкова рядко ми се случва да ги чуя в нашия бизнес.