Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 22

Стоун се изненада. Регенстайн му бе казал, че сцената е планирана за утрешния ден.

— Целият епизод силно ме смущава — призна Стоун.

Арлийн Майкълс внезапно извади репортерския си бележник.

— Вие сте нюйоркски адвокат?

— Да.

— Живял сте известно време с Арингтън.

— Живея в собствената си къща — отговори той. — Двамата с Арингтън сме добри приятели.

— Е, „добри приятели“ е израз, който в този град може да означава много неща — отбеляза тя, пишейки, без да спира. — Това първата ви роля в киното ли е?

— О, да.

— Сигурен ли сте?

— Мисля, че бих запомнил евентуално участие в снимки.

— Кажете ми, как се чувства Ванс в присъствието на старата любов на Барингтън.

— Мисля, че трябва да попитате Ванс за това — аз съм тук по негова покана.

— Опознаване между двама мъже, докато съпругата я няма.

— Не бях мислил за ситуацията по този начин — каза Стоун.

— Арлийн! — намеси се Бети. — Защо измъчваш Стоун?

— Такава ми е работата, миличка — отговори Майкълс. — Какви са първите ти впечатления от Ел Ей, Стоун?

— Изненадан съм в положителна посока — каза Стоун и огледа хола.

— Е, не всичко изглежда точно така — каза тя. — Аз специално идвам тук за пръв път и също съм впечатлена. Ванс не е известен с чести покани към журналистите.

— Арлийн, знаеш колко много държи на личния си живот Ванс — обади се Бети.

— Човек би казал, че направо е свенлив.

— Да, може да се каже така. Мисля, ще ти бъде приятно да научиш, че си първият репортер в този дом от години насам.

— Е, да не преувеличаваме, нямаше ли материал за къщата в „Аркитекчъръл Дайджест“ миналата година?

— Не е същото.

Стоун хвана Бети подръка и я дръпна встрани.

— Арлийн, би ли ни извинила само за секунда. Има нещо, което трябва да обсъдя с Бети.

— Разбира се — отговори Майкълс.

Стоун застана нарочно с гръб към нея.

— Доколкото разбирам, приемите в Ел Ей приключват рано — попита той.

— Винаги — каза Бети. — Това е град на ранобудници, всички започват работа призори.

— Съгласна ли си да пием по едно след това?

— Добре, но и аз трябва да ставам рано. Нека се срещнем в бара на „Бел Еър Хотел“ — предложи тя.

— Чудесно.

— Сега да се върнем при Арлийн, защото не искам да си тръгне оттук разочарована.

Те се обърнаха, но репортерката я нямаше — тя вече бе заклещила Ванс в ъгъла и само иззвъняването на сребърния звънец можа да го спаси.

— Вечерята е сервирана — съобщи икономът филипинец.

Тълпата, нараснала след идването на Стоун, се изнесе през задната врата към широката тераса, където бяха подредени маси за по осем души. Стоун намери картичката с името си и установи, че е разпределен между Барбара Стърмак и някакъв мъж, който също като него бе дошъл на партито сам. Помогна на мисис Стърмак със стола и се обърна към мъжа.

— Аз съм Иполито Онофрио — каза той. Беше по-нисък от Стоун, масивен, без да е дебел, с къса посребрена коса.

— Казвам се Стоун Барингтън.

Двамата се здрависаха.

— Какво ви води чак тук, м-р Барингтън?

— Гостувам на приятели — отговори Стоун.

— Чух нещо по-различно — възрази Иполито.

Стоун се готвеше да попита какво е чул, но в този момент Барбара Стърмак го дръпна за ръкава и започна да го представя на останалите седнали на тяхната маса. Стоун така и не успя да поднови разговора си с Иполито.